Вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Подготовката за вечерта започва през деня, известен с названието Малка Коледа (Манечкото Коледо, Крачун).
Празничната обредност включва приготвянето на коледните хлябове и ястията за бъдничната трапеза и най-характерния за този ден обичай - коледуването на малките коледарчета. Момчета до 10-12-годишна възраст със специално приготвена дрянова тояжка и торбичка на рамо обикалят по къщите и изказват благопожелания, традиционни заклинателни формули и кратки песнички. Стопанката дарява коледарчетата с кравайчета, орехи, сушени плодове, бонбони.
Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството.
По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз (или с булгур), ошав, чесън, орехи, мед, обреден хляб. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща и стопанските постройки - да се прогонят злите сили. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите (Богородица или на Бога) и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството, едно парче се оставя за домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекет.
Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да се роди житото. Трапезата не се прибира, заради вярването, че мъртвите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Момите запазват първия залък от боговицата и го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, вярват, че от здраве и успех няма да се отърве.
Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея.
Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие.
След полунощ тръгват коледарите.
Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва през IV-V век, под влияние на древните езически вярвания.
Именници: Христо, Кольо, Божин, Божана
Обредна трапеза: 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз или булгур чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (пита с пара)
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
