Зимен свети Атанас (18-ти януари) - в народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!"
Затова празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазават същите забрани , които се характеризират за Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се коли черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват се люлки, люлеят се , пеят, играят хора.
Православната църква на този ден почита свети Атанасий Велики (293/298-373). На 23 години той участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на град Александрия. Прозвището "Велик" Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280-336), отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен "баща на православието".
Именници: Атанас, Атанаска, Наско
Обредна трапеза: пиле, пита с мед, свинско с бамя
Източник:Календарни празници и обичаи на българите
