Благовщене, Благовец, Благоец - в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пробуждане на природата.
След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.
Този ден се извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника. Сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.
Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер.
Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне" и други.
Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият - "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него".
В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.
Благовещение е голям църковнохристиянски празник, утвърден през VII век. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
