Първото ми запознанство с виенските кифли беше в училищната лавка. Тогава си купих една много интересно навита кифла от козуначено тесто, която, за мое разочарование, беше без никакъв пълнеж. Не след дълго същите тези 'постни' тестени изделия бяха възпети в песента на Тангра "Богатство" (Дали хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе...).
Думата кроасан чух много по-късно. Тя се споменаваше в учебника по френски и беше незаменим атрибут в закуската на французите - капиталисти. По онова време учебниците бяха с ужасни илюстрации и не можех да добия реална представа, как изглеждат тези загадъчни 'хлебни кифли' (така ми преведе думата една знаеща другарка).
Падането на тоталитарната система у нас донесе много неща, и кроасаните бяха едно от тях. Виенските кифлички, за съжаление, се появиха едва в последно време в елитните кафенета в центъра на столицата. Но те не са така масово разпространени, както техните френски роднини - кроасаните.
Истината обаче е следната: както многобройните видове кроасани, които се предлагат в шарени и лъскави опаковки, така и виенските кифли от лавката в моето детство са далече от първообразите си както по вид, така и на вкус.
Все пак как се е стигнало до изобретяването на тези кулинарни шедьоври?
Според най-разпространената легенда, когато през 1683 година турските войски обсадили Виена, бранителите на града изпратили куриери, които да повикат някого на помощ. Един от тях бил Георг Франц Колшицки, който успял да доведе полския крал Ян Собиески и неговие съюзници. Турците били разбити. На бързия и находчив куриер му предложили награда. Той обаче отказал златото и оръжието и поискал чувалчетата с кафеени зърна, които бягащите турски войници изоставили в бързината. Мнозина не знаели, за какво служат тези горчиви зърна, обаче за Колшицки, който бил пътувал на изток, кафето не било непознато. И така, той започнал да прави кафе и да предлага с него кифлички във формата на полумесец. Колшицки се смята за родоначалника на виенските кафетерии.
Според друг източник, Колшицки бил само един от многото куриери и не получил кой знае каква награда и умрял в нищета през 1694 г.
Главните действащи лица в една друга легенда са хлебарите на Виена. Една нощ на смяна застъпили млади чираци, които трябвало да замесят с последното брашно хляб за гладуващите граждани. Както си месели, чираците чули странен шум откъм пода на хлебарницата. Те извикали минаващия наблизо патрул и така предотвратили нахлуването на турските войски през тунел, минаващ под града. За награда на хлебарите им било разрешено да продават нов вид кифлички - kipfel, които наподобявали шведските gipfeltieg. Формата им на полумесец била символична. Така виенчани искали да покажат на мюсюлманските нашественици, че ще ги схрускат на закуска.
В друга легенда мястото на действие не е Виена, а Будапеща. Историята с тунела под града и смелите хлебари обаче е същата. Остава въпросът, какво отношение имат към Виена тези кифлички.
Днес във виенските кафетерии предлагат най-различни тестени изделия. На масичките в панерчета са сложени различни видове кифлички и гевречета. Но Kipfel (навитите виенски кифлички) са тези, от които произхождат и любимците на парижките кафенета – кроасаните.
Заради формата им на полумесец (думата croissant означава точно това), легендата за тунела под Будапеща по време на турската инвазия се прилага и към кроасаните.
Според друга легенда се смята, че се появили във Франция по време на царуването на Мария Антоанета (1770-1793), кралицата, която предлагала на бедните да ядат пасти вместо хляб. На кралицата, израснала в Шьонбрун, много й липсвали виенските кифлички от детството и тя помолила майка си, императрица Мария Терезия, да изпрати някой от сладкарите на австрийския двор. Командированият във Франция сладкар обучил колегите си, които на свой ред усъвършенствали рецептата: направили тестото на тънки слоеве, като всеки бил обилно намаслен. Така се получили хрупкавите и нежни кроасани.
За съжаление, няма писмени доказателства за съществуването на днес-известните кроасани преди средата на 19 век. Алън Дейвидсън, редактор на Оксфордския наръчник за храните (Oxford Companion to Food), твърди, че тези кроасани започват да ги пекат в началото на 20 в., а първото споменаване за тестеното изделие е през 1853 в книгата Des substances alimentaires на Payen, като кроасаните се нареждат измежду фантастичните изискани хлебчета.
Историята за обсадата на Виена започва да се разпространява след намесата на Алфред Готшалк, който писал за кроасаните в първото издание на Larousse Gastronomique (1938). Готшалк най-напред описал легендата за обсадата на Будапеща през 1686, а след това в историята на кифлите споменал Виена през 1683.
Ясно е, че фактите за произхода на кроасаните и виенските кифли са неясни и често противоречиви. Това, обаче, едва ли ще спре любителите на този вид изделия, включително и мен, да ги консумират. И тъй като се поуморих и изгладнях, отивам да хапна една виенска кифличка и да изпия каничка кафе, както ни съветва групата Тангра.
