Паренето в очите и появата на сълзи при рязане на лук се дължат на химически газ, който се отделя от зеленчука при нарушаване на целостта му. Този газ влиза в досег със слъзните ни канали и се превръща в течна форма на сярна киселина с много ниска концентрация.
Съществуват всякакви съвети за избягване на този ефект. Някои са по-ефективни от други, много от тях също така знаем отлично, но въпреки това често пропускаме да прилагаме знанията на практика и продължаваме да роним сълзи над дъската за рязане.
Нека си ги припомним, пък дано следващия път, когато посегнете към лука и ножа, поне някой от тези съвети да влезе в действие.
- Ако намокрите лука, ножа и ръцете си, рязането ще е по-малко дразнещо за очите, защото водата леко намалява действието на газа;
- Ако режете лука близо до запалена свещ, пламъкът ще неутрализира донякъде излизащото от лука неприятно вещество (или поне ще готвите и плачете в по-романтична обстановка);
- Ако около час преди рязането, поставите лука в хладилник, паренето на очите може да е по-слабо поради това, че по-ниската температура забавя разпространението на газа. Добре е обаче да знаете, че при дълъг престой в хладилника, лукът има навика да прораства и изгнива преждевременно;
- Другият вариант е да охладите ножа във фризера за няколко минути преди използването му върху лука;
- Ако ни повярвате, че са измислени специални очила за носене, докато се реже лук, ако ги откриете и си ги закупите, също ще постигнете нелош резултат.
Сигурно има и други трикове, споделете ги нас, ако са ви известни. Ние ще кажем само, че дишането през устата вместо през носа, докато се реже лукът, не помага особено. Лютивият аромат успява, макар и по-бавно, да си проправи път към очите.
