Кухнята на Демократична Република Конго варира доста в отделните части на страната, представяйки вкусовете на местното население. Все пак, основната съставка на повечето ястия е маниоката.
Под два процента от територията на страната е култивирана, като по-голямата част от обработваемата земя се използва за производство на продукция, задоволяваща личните нужди на собствениците. Голямата част от населението се препитава като ходи на лов, риболов или събира диви плодове, гъби, мед и др. Част от тези неща те продават на пазарите или покрай пътищата. Животновъдството и развитието на едро земеделие са възпрепятствани от скорошната война и от лошото състояние на пътищата в страната.
Върху обработваемата земя се отглеждат множество култури. Сред най-разпространените и използвани в кухнята са царевица, ориз, маниока, сладки картофи, таро, банани, домати, тикви и различни разновидности на боб и ядки. Най-важните култури за износ са кафето и палмовото олио.
Конгоанските ястия най-често се състоят от източник на въглехидрати под формата на паста, направена от маниока (наричани Fufu) или царевично брашно (наричани Ugali), заедно със сварени на яхния зеленчуци или месо. При ядене, от Fufu се правят малки топчета, които се потапят в яхнията. Често преди да се потопят, в топчетата се прави вдлъбнатина, за да може да се вземе и сос. В страната се приготвя и вид ферментирал хляб (Kwanga), направен от маниока.
Lituma е друго популярно ястие, което се приготвя от намачкани банани, които се правят на топки и се пекат. Сладките картофи се приготвят по подобен начин, като в някои части на страната се смесват с изпечени фъстъци. Гъбите, които са особено ценени от племената Luba, често се използват за заместител на месото, особено във времена на криза. Въпреки че вегетарианството не е познато в страната, повечето ястия се приготвят без месо поради високата му цена.
Източник: Wikipedia
Риболов се извършва по река Конго, нейните притоци и различните езера, като рибата се пече, вари или пържи когато е за директна консумация и пуши или осолява, когато трябва да се консервира. По пазарите често се предлага готова за ядене риба, изпечена в бананови листа. Най-широко разпространеното месо е козето. Ядливи насекоми, като скакалците и гъсениците, също заемат своето място в менюто на хората.
Сосовете, които се комбинират с ястията, се приготвят от домати, лук и местни ароматни треви. За придаване на допълнителен аромат, се използва сос, приготвен от зеленчуково олио, сол, червена люта чушка и зелена сладка чушка. Сосовете се използват в цялата страна, с изключение на най-южните райони.
В столицата Киншаса има т.нар. Nganda ресторанти. Това са етнически ресторанти, сервиращи храна от определени части на страната, а също така и чуждестранни храни, като хляб и бира. Най-често управлявани от неженени жени, Nganda ресторантите са нещо средно между бар и ресторант. Има три основни типа Nganda ресторанти:
Riverside nganda – предлагат печена риба със сготвени банани; сервират се основно рибни ястия и рецепти от регионите около р. Конго;
Kongo nganda – предлагат рибни ястия със зеленчуков сос и ферментирал хляб (Kwanga); сервират се ястия от долното течение на реката, под Киншаса;
Kasai nganda – предлагат козе месо с ориз и зеленчуци.
Nganga ресторантите често са разделени, не само по отношение на района, от който предлагат храна, но и по отношение на класата на посетителите: от слуги и миньори, до специалисти и служители в държавната администрация.
