Кухнята на Мианмар, страната преди наричана Бирма, включва богата колекция от ястия, приготвяни в различните райони на страната. Благодарение на географското си местоположение местната кухня е силно повлияна от тези на Китай, Индия и Тайланд. Въпреки това са запазени някои уникални национални техники за подготовка на храните, като в отделните части на страната има различни варианти на "стандартните" ястия.
Разнообразието на мианмарското меню е свързано най-вече с безбройните етнически малцинства, които живеят на територията на страната. Все пак не бива да пропускаме и влиянието на съседните страни и на имигрантите от Индия и Китай, благодарение на които местната кухня е обогатена значително.
Като цяло кухнята на Мианмар се характеризира с широкото използване на рибни продукти. Морска храна е обичайна най-вече за крайбрежните градове, докато другите видове месо (основно свинско и пилешко) се консумират в районите, които нямат излаз на море. Във вътрешността на страната като основен източник на протеини се използват сладководните скариди, които се приготвят по различни начини – ядат се пресни, напълно осолени, нарязани, осолени и изсушени, направени на солена паста или ферментирали и кисели, които се пресоват.
В местната кухня има голямо разнообразие от салати, като повечето от тях акцентират върху една основна съставка. Това може да е ориз, юфка, пшеница, фиде, картофи, джинджифил, домати, рибна паста и други. Тези салати са станали особено популярни в градовете, където се хапват като бърза закуска.
Мианмар е една от малкото страни в света където чаят освен че се пие и се яде. Маринованите чаени листа са уникални за региона и не само са национално ястие, но и играят важно роля в обществото. Съществува една местна поговорка която звучи така: "A thee ma, thayet; a thar ma, wet; a ywet ma, lahpet" или "От всички плодове, мангото е най-хубаво, от всички меса, свинското е най-хубаво, от всички листа, маринованият чай е най-хубав".
По традиция в Мианмар хората се хранят на ниска маса и седят на земята върху бамбукова рогозка. Повечето ястия се сервират заедно. Стандартното ядене съдържа ориз на пара, като основно ястие, а около него се нареждат придружаващи ястия наричани hin. Най-често става дума за къри, приготвено с прясна, осолена или сушена риба, или с месо, бистра супа (hin gyo, ако е кисела се нарича chinyay hin) и пресни или сварени зеленчуци. В допълнение към всичко това може да се сервират и запържени в масло кратунки и лук, както и риба или сушени парченца тофу.
От уважение първо се сервира на най-възрастните. Когато най-възрастният човек в семейството отсъства, първият залък ориз се отделя и се поставя настрана в знак на уважение към родителите.
В Мианмар хората се хранят с дясната си ръка, като с върха на пръстите си правят малки топчета от ориз. Пръчици се използват, ако се яде юфка, въпреки че салатите с юфка обикновено се ядат само с лъжица. В домовете рядко се използват ножове и вилици, макар че в ресторантите те присъстват задължително на масата. По време на хранене рядко може да видите напитки на масата. Ако има такива, то най-често това бульон, който е поставен в обща купа, от която пият всички като се редуват. Извън храненето, най-любимата напитка на всички е зеленият чай.
Разнообразните религиозни вярвания съвсем естествено са оказали своето влияние върху местната кухня. Мюсюлманите в страната не консумират свинско месо, докато будистите избягват телешкото. Вместо това съществуват множество вегетариански ястия, които се приготвят най-често по време на будистките пости, когато хората се хранят само два пъти на ден – сутрин и на обяд.
Индийското влияние над кухнята се забелязва при ястия като индийското къри, подправките и различните видове хляб. От Китай са заимствани най-вече съставки като соевия сос, юфката, както и в различните техники за пържене. Пържените насекоми, сервирани за закуска, пък са заети от съседните Лаос и Тайланд.
Продуктите, използвани за готвене са предимно пресни, а в ястията често освен зеленчуци се включват и различни плодове.
Тъй като Мианмар е шестият в света производител на ориз, в страната той е консумиран изключително широко. Много популярен е лепкавият ориз, а след него се нарежда ароматният ориз.
Нещо специфично за кухнята на тази азиатска страна е пастата ngapi, която се прави от риба или скариди, които се осолява или се оставят да ферментират, а след това се сушат на слънце. Ngapi се използва в почти всяко ястие – в супи, салати, основни ястия, а също и в подправки.
Менюто на Мианмар изобилства от подправки, които варират от сладки до кисели и пикантни. Най често използвни са маринованото манго, balachaung (скариди и ngapi), ngapi gyaw (пържено ngapi) и зеленчуци в оризово вино. Ngapi, се ползва и като сос за топене при ядене на пресни зеленчуци.
Страната разполага с широка гама от плодове, повечето от които са тропически. Въпреки това някои западни плодове, като ягодите, също са популярни. Дурианът, гуавата и други обикновено се сервират като десерт. Освен тях хората ядат и манго, банани, плодовете на хлебното дърво, сливи, личи, папая, помело, мангостан, ябълки и рамбутан.
От салатите често приготвяна е джинджифиловата салата със сусам, както и салата с юфка, сушени скариди, настъргани зеле и моркови, които се заливат с пържено фъстъчено масло, рибен сос и сок от лайм.
Популярен десерт е банановият пудинг, който се прави от банан, варен в кокосово мляко и захар. В домакинствата се готви и торта от грис, която се овкусява със стафиди, орехи и макови семена. Грис се изпозлва и за определен вид каша, която също включва макови семена.
За неофициално национално ястие се счита mohinga, която се прави от оризово фиде в рибен бульон, проготвено с чесън, джинджифил, лимонена трева и нарязан на едро банан. Всичко това се поднася с варени яйца или със специален вид местни бухти.
