Напоследък резенето започна да се появява във все повече рецепти и все по-често да се среща на българския пазар. Освен че има приятен вкус и може да се използва в различни ястия, притежава и много полезни свойства, което го прави доста често използвано и като билка. От него се добива и етерично масло.
Резенето е многогодишно тревисто растение, достигащо 2 метра височина. Среща се под много наименования – див копър, аптекарски копър, лъжлив копър, морач, фенел, лъжлив сминдух, копрец. То е от семейство Сенникоцветни, от същото са магданоза, моркова и копъра. Расте по Средиземноморието и в Югозападна Азия. Цъфти от юли до септември.
От векове наред резенето се използва в алтернативната медицина. Гърците го използвали като средство за отслабване, в Индия – като противоотрова при ухапване от скорпиони и змии. Съществуват сведения, че резенето се срещало в Египет и Китай, а Карл Велики бил сред най-големите му почитатели. По-късно се доказало с вкусовите си качества и започнало да се използва и в готварството.
Резенето е изключително полезно, тъй като съдържа витамии А, С, Е, К, каротин и минерали – калий, калций, натрий, цинк, магнезий, желязо. Помага при главоболие и лошо храносмилане. Намалява симптомите на коклюш и астма, използва се при кашлица и болести на белите дробове. Семената на резеното се прилагат при стомашни болки, имат диуретичен и противовъзпалителен ефект, затова употребата му се препоръчва и при бъбречни болести. Стимулира производството на естроген. Използва се при запек, за увеличаване кърмата на младите майки, за регулиране на нередовна менструация.
Плодовете на резенето съдържат почти 5% етерично масло. От семената му се извлича анетол. Анетоловото масло е основна съставка на мастиката, съдържа се също в узото и абсента. По-важното за анетоловото масло обаче е, че има мощно противовъзпалително действие, което служи за превенция на образуване на раковите клетки. Контролира тумора да не нараства, а постепенно може и да го унищожи.
При предозиране, обаче, може да бъде отровно. В големи дози етеричното масло от резене действа като наркотик. Не се препоръчва при бременност, за деца до 6 години и при епилепсия.
Резенето в кулинарията – използва се в българската, гръцката, испанската и италианската кухня. Подобно на целината, се употребява като подправка и като зеленчук. Изсушеното резене може да се ползва като добавка към туршия (вместо копър или заедно с него).
Изключително много подхожда на риба, раци, скариди и всякакви други рибни специалитети.
Чудесно се съчетава с копър, магданоз, чесън, пресен лук, мента и авокадо.
Може да се използва в супи, салата, сосове, плънка за риба и месо. Върви с пилешко, придава неповторим вкус на сьомгата, добавя се при варене на картофи. Партнира си с домати, краставици, марули, цвекло и цикория.
Спокойно може да се използва като подправка за ориз и различни видове аламинути. Някои го използват и в сладкарството за направата на различни бонбони и ликьори.
Както и да го използвате, важно е да го прибавяте към края на термичната обработка, за да запази цвета и полезните си качества.
Ето ви и нашите предложения за вкусни и полезни рецепти с резене:
Лесен начин за приготвяне – разрежете на четири кореновата му част, овкусете със зехтин и печете около 35 минути. Ленса гарнитура към риба или пилешко.
Ако пък искате да се възползвате максимално от полезните му свойства, без да преминава термична обработка, можете да го нарежете на дребно с пресен зелен лук, да го овкусите с дресинг от лимонов сок, зехтин, сол и пипер и ето ви страхотна салата за нула време.
Ако досега сте се чудили дали и защо трябва да ядем резене, повече не бива да се колебаете!
