Италианските рецепти буквално са превзели сърцата на хора от различни националности.
Друг въпрос е дали се изпълняват точно така, както повеляват италианците. Неслучайно всеки, който е бил в Италия, казва, че там пицата е най-вкусна.
Споменавайки думата пица, се сещаме за още един италиански тестен специалитет, който набира все по-голяма популярност и в България.
Става въпрос за т.нар. фокача, считаща се за предшественик на любимата пица.
Произход на фокачата
Ако трябва да я опишем накратко, фокачата представлява плосък хляб, гарниран със зехтин и подправки. Към рецептата често се прибавят лук, сирене, месо, зеленчуци. Тестото за приготвянето й е много близо до това за пица – състои се от бяло брашно, мазнина, вода, сол и мая.
Според някои източници, тази рецепта произхожда или от етруските, или от древните гърци. При всички положения, ясно е, че коренът й ни отвежда в античността, до южните брегове на Средиземноморието.
В самото начало фокача се е приготвяла или в огнището, или върху затоплена глинена плоча. Пекарите до ден днешен надупчват повърхността й с нож или с ръце, за да се избегне надуване. А за да се запази фокачата сочна, зехтин се нанася върху повърхността й – с ръка или четка, преди да се запече.
Продуктите за т.нар. топинг върху фокачата са различни в отделните региони на Италия. И колкото повече продукти се озовават върху нея, толкова повече се доближа до пицата. Интересно е, че векове наред, фокача се е свързвала с традициите около Бъдни вечер и Богоявление.
Фокача по света
Тази рецепта буквално е обиколила планетата. В САЩ например подправят фокачата със зехтин, розмарин, градински чай, чесън, сирене и/или лук.
Съществува и сладка фокача, която се приготвя с яйца, мед, стафиди, захар, кора от портокал или лимон. В Бургундия се нарича foisse или fouaisse, а в други части на Франция - fougasse. Испанците я наричат hogaza, аржентинците - fugazza.
В България фокача се предлага в повечето заведения, които предлагат пица. Много често ресторантът има отделно меню, в което са описани различните видове фокача.
Рецепта за фокача
Необходими продукти
5 ч.ч. брашно
2 с.л. морска сол
2 с.л. мая
6 с.л. зехтин
2 ч.ч. хладка вода
ароматен зехтин (или зехтин, смесен и леко затоплен с чесън и пресен розмарин)
За тестото:
Смесете брашното, солта и маята в съда на миксера. Добавете ¼ ч.ч. ароматен зехтин и с помощта на приставката за тесто, разбъркайте за 5-7 минути. Трябва да се получи гладко, но не и лепкаво, тесто.
Набрашнете свободна и чиста повърхност, след това и ръцете си. Прехвърлете тестото от купата върху плота. Набрашнете го хубаво с потупване и оформете голям правоъгълник. Оставете да си почине за около 5 минути.
Омесване:
Разтегнете с издърпване тестото от двете страни, след това го сгънете на 2. С помощта на четка нанесете от зехтина, поръсете с брашно, покрийте с найлоново фолио и оставете за 30 минути.
Източник: Clockwork Lemon
Повторете процедурата и отново оставете да си почине половин час.
Отново разтегнете и прегънете, покрийте и оставете да втасва 1 час.
Покрийте дъното на тава (може и стъклена) с пергаментова хартия или алуминиево фолио. Разпределете от зехтиновата смес, след това поставете тестото и отгоре още от зехтина. С помощта на пръстите си надупчете фокачата. Ако тестото започне да си възвръща формата, т.е. не подлежи на надупчаване, оставете го да си почине още няколко минутки, преди да продължите.
Източник: Clockwork Lemon
Когато сте готови, увийте го и го приберете за 1 нощ в хладилника.
Изпичане:
Извадете фокачата от хладилника поне 3 часа преди изпичането й. След това я напръскайте с още малко зехтин и я дооформете с притискане, за да пасне на размера на тавата.
Включете фурната на 260 С. След изтичането на 3-те часа, мушнете фокачата във фурната, като намалите градусите на 230 С. Печете 10 минути, след това я обърнете и печете още 10 минути.
Ако слагате топинг, сега е моментът – поръсете с пармезан или кашкавал и я оставете да се запече за още няколко минути. Трябва да хване златиска коричка.
Когато е готова, оставете я да изстине и я сервирайте. Bon appetit!
