Бирата е питие на хиляди години и със сигурност ще надживее всички нас. Консумира се както от млади, така и от стари, както от мъже, така и от жени. Бирата е божествена напитка, за бирата дори се пеят песни. И въпреки, че това питие се консумира от много хора, малцина са тези, които знаят бирените факти и пълната история на пенливата течност, изпълнена както с падения, така и с възходи. Бирата е част от живота на обикновените хора през цялата история, както и символ на празненства и почивка.
Древна история на бирата
Колкото и невероятно да звучи, бирата е един от най-старите продукти на човешката цивилизация. Предполага се, че още преди 5000 г. пр. Хр. в древните Месопотамия и Шумер са пили бира, както и китайците, които обаче я наричали “Куи”. Интересен е фактът, че пивоварите били уважавани хора, а най-големите майстори били жени. Историческите сведения сочат, че асортиментът на вавилонската бира бил доста богат - тъмна, светла, червена, с пяна, без пяна, трипластова.
До нас са достигнали медицински документи от древен Египет, писани около 1 600 г.пр.Хр, в които се изреждат около 700 рецепти, като в 100 от тях се среща думата “бира”. Египтяните са тези, които са научили гърците да правят бира. Има историци, които твърдят, че богът на виното Дионис, всъщност е Дионис - бог на бирата. От своя страна, гърците научават римляните как да варят бира, а Юлий Цезар поздравява войниците си при съдбовното прекосяване на Рубикон именно с бира. По-късно римляните показват на британците как да си правят бира. В началото обаче тя се е считала за варварско питие, популярно предимно в най-външните райони на Римската империята.
С разпространението на християнството настъпва и истинският разцвет на бирата. Причината е голямото влияние на манастирите, в които се усъвършенства технологията за варене. Именно монасите са тези, които строят първите пивоварни. До средата на 16 век производството на бира е било най-вече семеен бизнес с малко търговско приложение.
Бирата и законодателството
В Америка бирата е била пренесена от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502 г. той открива, че местното население в Централна Америка прави първокачествена напитка от царевица. Това именно е бил местният вариант на европейската бира. От този момент пенливата течност става все по-популярна отвъд океана.
През 1920 г. по времето на “Сухия режим”, бирата, а и всичкият останал алкохол е бил забранен. Едва през 1933 г. Конгресът приема 21-та поправка на Конституцията, която отменя този закон.
Сред другите нормативни актове, насочени пряко или косвено към бирата, може да се посочи Закона за чистотата на бирата. Издаден е през 1516 г. от баварския херцог Вилхелм ІV. В текста се посочва, че производителите трябва да използват ечемик, хмел и чиста натурална вода. Освен позволените съставки, в закона са регламентирани и пазарните цени, както и ограниченията по отношение на пласмента. И днес, почти 500 г. след приемането на закона, немците все още се съобразяват с тази директива, въпреки че тя не е задължителна.
В по-ново време може да се посочи случаят, при който през 1987 г. френски пивовар от района на Страсбург заведе дело срещу немското правителство, за да осъди протекционистката политика, базирана на Закона за чистотата. Въпреки решението на Европейския съд в полза на французина обаче, не е постигнат значителен ефект.
Бирата и българите
До 19 век българите са консумирали бира приготвяна в домашни условия. Това е и причината тя да е била по-различна от съвременната напитка, която пием. Иржи Прошек е категоричен, че производството на бира трябва да се свързва първоначално с името на Франсоа Дюкорп, който основава първата в България пивоварна фабрика. Тя е закупена от Богдан и Иржи Прошек. През 1884 г. основават най-голямата в столицата по това време пивоварна – “Пивоварна Прошек”. Малко по-късно в непосредствена близост до предприятието е отворена и бирария. Три години по-рано, през 1881 г. трима предприемачи от Швейцария основават фабриката “Каменица” в Пловдив. Година по-късно чешкият майсто-пивовар Франц Милде и няколко предприемачи от Шумен основават в този град “Българско пивоварно дружество” и фабрика за производство на бира. През следващите години такива предприятия се създават още и в Стара Загора, Варна, Русе. Логично, в България се наблюдава и повишение на потреблението на бира.
Днес в България има доста пивоварни, благодарение на които имаме богата гама от марки. В пивоварната на “Каменица” се произвеждат марките "Каменица", "Астика", "Бургаско", "Бургаско лято", "Плевен", "Славена", "Stella Artois", "Beck's", "Staropramen". Във фабриката на “Загорка” се правят "Загорка", "Ариана", "Столично Бок", "Загорка Голд", "Amstel", "Heineken", "Kaiser", "Murphy's", а в пивоварната на “Карлсберг България“ - "Шуменско", "Мадара", "Пиринско", "Златен елен", "Tuborg", "Holsten". От предприятието на “Болярка – ВТ” излизат марките "Болярка", "Балкан", "Нашенско", "Kaltenberg", "Schweik", "King'S", "Warsteiner", а от тези на “ММ“ - "Варна", "ММ", "Леденика". Заводът на “Ломско пиво“ е производител на "Алмус", заводът на “Агрима“ – на "Струмско пиво", а „Пивоварна София“ произвежда "Шопско" и "София". “Кметско пиво” пък се прави от “Тримекс сервиз”.
Неизвестен за обществото бирен факт
През 2002 г. професорът по физика в Мюнхенския университет д-р Арнд Лейке печели награда за откритието си, че пяната на бирата се разпада експоненциално точно както при радиоактивните вещества. Професорът открил, че всяка бира има свой собствен "период на полуразпад на пяната", по който може да се идентифицира. Този период обаче зависи от температурата и възрастта на бирата. Неуспорим факт е, че не трябва да имате професорска титла по физика, за да обърнете чаша или две бира, независимо от периода на разпад на пяната й.
