Под българска кухня се разбират не само традиционните български ястия, но и модерните приноси, заимствани отвън.
Рецептите от традиционната българска кухня са се формирали в продължение на векове, като представляват смесица от европейската и азиатска кухни.
Поради специфичното си местоположение, българските земи са били обитавани от много различни етноси всеки от които е оставил своя отпечатък върху кухнята по тези земи. Според археолозите в древността основните съставки на кухнята са били традиционните за района зеленчуци - цвекло, морков, ряпа, зеле и др., различните видове месо от домашни животни и дивеч, зърнени култури и бобови растения.
През Средновековието в кухнята се появяват непознати до този момент продукти, като откритите в Америка домати, царевица, слънчоглед, картофи и др., а от изток навлизат оризът и специфични подправки - черен пипер, канела, риган и др. След Освобождението в кухнята се намесват и европейски влияния, като голяма част от тях са специфично интерпретирани, като технология на приготвяне, съставки и др.
Една от най-характерните особености на българската кухня е, че голямата част от продуктите в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това се дължи на факта, че в миналото поради липсата на собствени фурни ястията са се печали в обществени такива, където са били занасяни готовите за печене ястия.
Друга от характерните особености е включването на много пресни или консервирани зеленчуци, които се обработват едновременно с месото. Характерно е и употребата на силни и пикантни подправки като черен и червен пипер, бахар, люти чушки, лук, чесън, дафинов лист и др.
В българската кухня има и традиционни ястия, свързани с празници в календара. Такива са варените яйца и халвата на Сирни Заговезни, козунакът на Великден, агнешкото на Гергьовден, петелът на Петровден, рибата на Никулден, постните сърми и чушки на Бъдни вечер и др.
