Имайки предвид цялата информация, която всекидневно (и от доста време насам) излиза в Мрежата и на екрана по отношение на качеството на месните продукти, човек няма как да не се поизплаши.
Най-малкото, защото в България обичаме и винаги сме обичали всякакво месо и то често присъства в менюто.
Дали ще бъде на кайма за кюфтета, кебапчета и мусака, кренвирш върху пицата, салам в сандвича за закуска или пържола върху скарата, месото е верен другар на родната трапеза.
Получава се следния парадокс – хем знаем за рисковете и гадостите, които се съдържат в преработените, а и в "пресните" меса, хем продължаваме да си ги хапваме масово.
Разбира се, за тази висока консумация на месо със сигурност не помага "разнообразието", което откриваме в менютата, както и наличието на всякакви закусвални, предлагащи джумайки, парижанки и прочее тестени изделия със салами.
Въобще не искаме да отваряме темата с всички реклами на месни деликатеси! Особено около коледните и новогодишни празници, ефирът буквално бе залят с видео послания за "нашенски" колбаси, красящи празничната трапеза пред камината. (Малко креативност нямаше да е излишна).
Човек няма как да не се запита, при наличието на толкова много (и увеличаващи се) производители, откъде, аджеба, идва месото в месните им продукти. От кравите? Едва ли. Доста крави ще трябва да са минали под ножа, да ни извините за грубия израз.
Съвсем логично е да се запитаме какво попада в човешкия организъм, заедно с апетитно изглеждащата саламка за закуска или кебапче за обяд.
Много може да се напише по тази тема и много може да се спекулира. Говори се даже, че сланината, която в повечето случаи представлява поне 70% от преработените месни продукти, не е животинска. А растителна мазнина, сгъстена с натриев алгинат, който се обозначава с Е401.
Знае се също, че саламите се "обогатяват" с натриев нитрит или Е250. За него информацията е, че има канцерогенно действие и честото му приемане (именно под формата на преработени месни продукти) е опасно за човешкото здраве. Знае се също, че не трябва да се дава на деца. Така че следващия път, когато давате джобни пари на хлапетата си, с които да хапнат в междучасието, помислете какво всъщност им причинявате, макар и съвсем несъзнателно.
Всъщност не е необходимо страшната информация на тема колбаси да идва с гръмки, сензационни заглавия или да се търси в Мрежата. Когато сте пред месарския щанд, просто обърнете внимание на етикетите.
Но как да постъпим, трябва да се яде месо! Напълно съгласни сме. Един малък съвет, който можем да дадем, е да не пазарувате от големите вериги. В по-малките градове на страната все още се откриват месопроизводители, които спазват някакви стандарти.
За последните свидетелстват съвсем видими и осезаеми неща – като нормалния цвят на наденицата или луканката (не наситено розов или направо червен), аромата на сланина и липсата на миниатюрни частици с неясен произход. Това пазаруване може да се превърне в приятна уикенд мисия.
Малко по-солено ще излезе, но и в големите магазини даваме десетки левове, а често си излизаме с празни чанти.
