Велиден, Влиден, Възкресение Христово - неделята след първото пролетно пълнолуние - един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в календара съвпада с раждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.
Честван от църквата като ден на Христовото възкресение, в народната традиция Великден е свързан с множество предхристиянски представи. Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява с яйце и Великденски хлябове.
Вкъщи и на улицата се разменят обичайните поздравления: "Христос воскресе", "во истина возкресе", "за много години". Всички се чукат с великденски яйца за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините.
Момите, които са се кумичили, подещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай. След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън селото. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. Затова на този ден се люлеят и други млади жени и деца.
Празничното великденско хоро започва на обяд и се играе и през двата следващи дни. С Великден завършва Страстната неделя.
На неделната служба в църквата се припомня посещението на жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник (събота) отиват на гроба на Исус Христос и намират отваления камък и ангела, който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
