Повечето хора по света имат традиция в приготвянето на храна в глинени съдове. На какво мислите се дължи това? Ами на завидната находчивост на прачовеците, които не спират да ни удивляват със силно развитите си инстинкти.
Глината, като материал за съдове, се е използвала хиляди години преди Христа.
Глината има една много съществена характерност – водонепропускливост. Когато глината е в сухо състояние е прахообразна, но в контакт с влага, става мека и лесна за обработка, подобно на пластелин. Именно така се обяснява широката й употреба в грънчарството.
С навлизането на метала в индустрията, глинените съдове биват леко изместени, но всички знаем, помним и не изключваме готвенето с глинени съдове, и то на открит огън. Някои дори казват, че всичко, сготвено по този начин, има неповторимо хубав вкус.
Какво трябва да знаем за готвенето с глинени съдове, или т.нар. гювечи и гювечета. Максималната температура, при която трябва да се готви с тях е 220-230 С. Това изисква малко по-голяма продължителност, но хубавите неща стават бавно, нали знаете тази максима.
Друга тънкост при готвенето с глинени съдове на фурна е, че трябва да се слагат в студена или поне много слабо загрята фурна. Добре е, преди да готвите в такива съдове, да ги потопите в студена вода за 15-20 минути. Глината има способността да поема от водата и по време на готвене да прави ястието сочно. Ако не направите това "хидратиращо" упражнение, съдът ще отнеме всички сокове от храната и резултатът ще е осезаемо изсушена гозба.
По света има най-разнообразни техники за готвене в глина. Някои дизайни са направени така, че предварителното накисване с вода да не се налага. Формата на глинените съдове в различните култури е различна. Всяка е направена така, че да отговори на отделните кулинарни стилове.
Подправките в готвенето в глина, и като цяло, са от съществено значение. В този вид готвене е важно да се подготви самия съд. Прави се една подправка – бульон с брашно (оризово или пшенично) и малко растително олио. Поръсването на самия съд с тази смес, преди да започне същинското готвене, помага за подготовката на съда за употреба. Така става по-здрав и издръжлив.
Тъй като готвенето в глина не изисква добавяне на допълнителна мазнина, храната приготвена в такъв съд, е доста по-нискокалорична, за разлика от тази, приготвена с другите кулинарни техники. Освен това, готвенето в глина запазва всички полезни свойства на храната, като "запечатва" парата в съда.
Съдовете, направени от естествена глина, са инертни и не се разлагат в храната. Съдовете са изработени от специален глинен материал, който издържа на температурата от огъня, било то директен или във фурна.
Почистването на тези съдове е малко по-специфично. Поемат всякакви аромати и има вероятност да прехвърлят миризмата от предишното ястие на това, което готвите в момента. Същото, обаче се получава и при почистване със силно ароматизирани препарати. Затова измиването е добре да става само с вода. Можете да накиснете съда за колкото време прецените, премахнете залепналите остатъци от храната и след това подсушете добре.
В Етиопия готвенето в глина е предпочитан метод. Дори до днес има рецепти, чийто вкус не може да се постигне, ако биват приготвени с метален съд. Тези, които използват са направени ръчно, което никак не е изненадващо, нали.
В САЩ готвенето в глина се завръща с голяма скорост, след като все повече се заговоря за важността на здравословното готвене.
В Германия има сериозна традиция в използването на глинена посуда, която е повлияла и на съседните й страни. Употребяват ги за вкусното и здравословно готвене на свинско, пилешко, и всякакви яхнии. Не само в Централна Европа, но знаем, че и у нас готвенето в глинени съдове е доста уважаван метод.
Също така е силно разпространен и в страните от Латинска Америка и Азия. Затова като казахме в началото, че хората по света си имат различни техники и разбирания за готвене в глина, не сме излъгали. Тази техника е една от най-разпространените и харесвани сред голяма част от населението по света.
