Еритрейската кухня е богата смесица от местните кулинарни традиции и дългата история на търговски и социални взаимоотношения с други региони и култури.
Основната традиционна храна в Еритрея е tsebhi (яхния), сервирана с injera (вид питка) и hilbet (паста, приготвена от бобови култури, основно леща и вид местен боб). Еритрейската кухня е много сходна с етиопската (особено тази в северната част на страната), вследствие на общото минало на двете страни.
В страната има регионални различия по отношение на храната. В планинските райони основната храна е injera. Тя се прави от теф, жито, ечемик, сорго или царевица и прилича на дебела, леко кисела палачинка.
По време на хранене, сътрапезниците обикновено ядат от общ съд, поставен в центъра на ниска масичка. В него са подредени няколко injera, а към тях има различни ароматни яхнии. Всеки един къса парченца injera, които топи в яхниите.
Яхниите обикновено са от телешко, пилешко или овче месо, или зеленчукови. Повечето еритрейци, с изключение на тези от племето Сахо, обичат храната да е люта и добре подправена. Berbere е смес от подправки и треви, която се слага на почти всички ястия.
Най-разпространените яхнии са zigni (приготвена с телешко месо), dorho tsebhi (с пилешко месо), alicha (без berbere) и shiro (пюре от различни бобови култури).
Вследствие на миналото си, като италианска колония, еритрейската кухня включва и някои уникални варианти на класически италиански ястия, като например паста с berbere.
В равнинните райони най-разпространеното ястие е akelet – каша от пшеничено брашно. В нея с черпак се издълбава вдлъбнатина, която се пълни с berbere и маслен сос, заобиколени от мляко или йогурт.
Церемонията по приготвянето и сервирането на кафе е една от най-разпознаваемите части от арабската, еритрейската и етиопската култура. Кафе се предлага, когато се посрещат гости, по време на празници или просто като част от всекидневието. В случай, че гостите откажат да пият кафе, се сервира чай.
Най-разпространената домашно приготвяна бира в Еритрея се нарича Suwa. Тя се прави от печена царевица, ечемик или други зърнени култури и се овкусява с Gesho – листо от вид зърнастец. Обикновено се приготвя за празници.
Друга много разпространена напитка е сладкото медено вино.
