Разказвали сме ви за какви ли не хранителни странности на различни народи, с които, като че ли, ние европейците свикваме малко по-трудно. Но консумацията на жабешки бутчета е успяла да си пробие път и се приема с не толкова голям скепсис.
Може би веднага в съзнанието ви изникна популярното название, с което се определят италианците - "жабари". Но истината е, че те далеч не са най-сериозните консуматори на жабешки бутчета, това са французите. Дори може да чуете италианец да ползва въпросното нарицателно по адрес на французите.
Жабешките бутчета са изключително голям деликатес във Франция, ако се придържаме в рамките на Стария континент. Ако погледнем по-широко, се оказва, че най-големият износител, а и консуматор, на жаби, е Индонезия. В японската провинция Кантон се намират другите ревностни почитатели на малките жабешки бутчета, освен тях – Тайланд, Виетнам и обратно в Европа – Испания, Португалия, Словения, Северозападна Гърция и северната част на Италия.
В някои страни, като Бразилия, Мексико и Карибския регион, все още консумират жабешки бутчета от диви екземпляри. Но по принцип за целта се отглежда и употребява специален вид, наречен ядивна жаба. Ако можете да превъзмогнете първоначалния скепсис при вида на бутчето в чинията, то хапвайки от месото организма ви ще получи доста добра порция, омега-3, протеини, витамин А и калий.
Чували сте, че повечето просветени във вкуса на жабешкото, го сравняват с този на пилешкото, поради умерения вкус и сходната текстура с тази на пилешките крилца. Но в интерес на истината, жабешкото се намира някъде между пилешкото и рибата, доколкото би могло да се сравни и сложи в някакви параметри.
Мускулните влакна на жабешкото месо показват по-бавни признаци на смърт, в сравнение с топлокръвните (пиле например), вследствие на което може да се получат мускулни съкращения по време на топлинна обработка. Не се притеснявайте, нормално е.
Според еврейските закони на диетологията всички видове влечуги, включително и земноводните, се считат за мръсни животни, и следователно забранени за консумация от еврейския народ. Ислямът също се обявява против прехранването с жабешко поради две причини: месото, което се яде, трябва да е чисто (а жабешкото не се приема за такова), и от друга страна жабата, пчелата и мравката са твари, които не бива да се убиват.
Всички страни, които изброихме като консуматори на жабешко месо, имат различни рецепти за приготвяне. Месото може да се панира, да се приготви в яхния, супа или да се хапне, овкусено с пресен чесън, като леко предястие.
През 2009 година излиза статия в електронното издание The Guardian, в която пише, че огромната консумация на жабешко месо в Азия и Южна Америка е причина за нарушаването на популацията и може да доведе до изчезване на вида.
Глобално погледнато, жабешките бутчета са храна, любима на голяма част от световното население.
Ако проявявате интерес, можете да опитате карамелизирани жабешки бутчета.
