Знаехте ли, че думата "бакшиш" (на англ. tip) започва да се използва в знак на благодарност през 18 век в Англия? Или поне така е според речника на Оксфорд.
Професор Майкъл Линд от Университета в Корнел пък открива документирано доказателство, че немски занаятчия за първи път си търси пари за алкохол в замяна за свършената работа през 1509 година.
Всъщност практиката на оставянето на бакшиш най-вероятно произлиза именно от идеята за "парите за питие", или схващането, че клиентът трябва да се отблагодари на майстора, като го почерпи с питие.
Въпреки че даването на бакшиш днес се асоциира най-вече с Щатите, където обслужващият персонал в заведенията за хранене до голяма степен се издържа от това, практиката се е зародила в Европа.
В Щатите популярна става чак след Гражданската война, вероятно защото даването на пари на по-нискостоящи никак не се вписвала с тогавашното разбиране за демокрация.
Днес "бакшишуването" продължава да предизвиква сериозни полемики по целия свят, но е и уважавана практика не само в заведенията за хранене, а навсякъде, където човек разчита на професионалните услуги на друг.
Има страни, в които оставянето на бакшиш не се толерира.
Такава странна е именно Китай, където бакшиши се приемат единствено в хотели, в които отсядат чуждестранни туристи.
Изключение правят единствено градовете Хонконг и Макао.
Жителите на Норвегия оставят бакшиши, единствено когато са много доволни от обслужването.
Според нас именно това е най-адекватното решение, което трябва да бъде направено индивидуално, вместо да бъде превърнато социална мярка или задължение.
