Захарният памук, както знаем, е сладкарско изделие от тънки влакна захар. Представлява бухнал, лепкав десерт, който най-често се предлага навит около дървена клечка.
Къде се крие магията на захарния памук? Сипват се няколко лъжички захар в странно бръмчаща машина и оттам се появява огромна памучна топка, която е мекичка и сладка.
Този процес винаги е представлявал интерес за децата, а и за пооо-големите деца. Затова решихме да ви разкажем малко повече за тази захарна "магия".
Като за начало, да се върнем малко назад във времето. Историята на захарния памук започва през 1897г. Интересното е, че първоизточникът на идеята е зъболекарят Уилям Морисън (дали пък не го е направил, за да има повече пациенти :D).
За да му помогне за осъществяването на идеята, към него се присъединява сладкарят Джон Уортън. Те "изобретяват" захарния памук и го предлагат за първи път на панаира в Сейнт Луис, Мисури, през 1904 г.
Те успяват да продадат рекордните 68,655 броя на цена от 25 цента, като се има предвид, че входната такса за самия панаир е била 50 цента. Двамата новатори са "взривили" всички със своето "изобретение".
*25 цента (което е около 50 стотинки) през 1904г, се равняват на 6 долара сегашна стойност (което е около 12 лева).
Тоест, можем да твърдим, че при изобретяването си, памукът е бил доста скъпо удоволствие, недостъпно за обикновения човек.
Освен захар, другият основен компонент на памука е оцветител. В началото най-разпространеният памук е розов, като вкусът му е абсолютно същият като на белия. Но и индустрията на памуците се развива, така както всяка друга.
Днес освен оцветител в памука явно слагат и овкусител, защото той се предлага с вкус на ягода, череша, пъпеш, боровинка и най-различни плодове.
Технологията за производството на захарния памук си е почти същата, както преди стотина години.
Първата машина за захарен памук е изобретена през 1921г. от Джоузеф Ласко, който по професия е...изненада – зъболекар.
Машините представляват голям, кръгъл, метален леген, в средата на който има по-малко легенче. В по-малкия съд се сипва захарта, която варира около няколко супени лъжици. Там се добавя и оцветителя (овкусителя).
Снимка: Wikipedia.com
В машината има нагревател, който разтапя захарта и тя се излива през малки дупчици в по-големия съд, където кристализира.
"Памукчията" върти клечка по ръба на съда, като събира тънките нишки захар и така придава форма на памука.
Всъщност захарният памук е пълен с въздух и на това се дължи големият му размер. Ако го видим в детски ръчички, дори бихме казали огромният му размер. За да сме още по-точни, готовият памук надхвърля няколко пъти размера на човешката глава. Може би и заради това толкова му се радват децата.
Опитният "памукчия" трябва да е способен да направи възможно най-голям (съответно, пълен с най-много въздух) памук от възможно най-малко количество захар.
Не се заблуждавайте по размера. Памукът тежи не повече от 30 грама. Ако сплескаме максимално огромната маса памук, ще получим не повече от две шепи спластено подобие на памук.
Най-често свързваме захарния памук с панаир или цирк, защото там присъствието му е задължително. А вече е неразделна част от всеки парк, особено в по-топлите дни.
През 1970 г. пък е изобретена машина, която да опакова захарния памук, след като го направи. Това доста улеснява памукчиите, които си правят предварително памуци, съхраняват ги в найлонови торбички, а при закупуване ги поставят във вафлена чашка или ги увиват около пръчка. За още по-лесно, някои го сервират директно с торбичката, но така се губи цялата радост около хапването на памук.
Снимка: Wikipedia.com
Съвременните машини могат да побират около 1,4 кг захар и имат отделения за съхранение на допълнителни аромати. Купата се върти с 3450 оборота в минута.
Най-големият производител на захарен памук е канадска фирма за сладкарски изделия, която патентова и плодовите аромати, като наричат тези продукти "пухкави неща".
Снимка: Pinterest
Най-новата иновация в памучната индустрия – памукът да бъде сервиван на светещи или блестящи пръчки..."Изобретението" се родило в Тайван.
Снимка: Pinterest
В Сащ пък празнуват Национален ден на захарния памук – той е на 7-ми декември.
Захарният памук е разпространен по целия свят. Среща се още в САЩ, Индия, Канада, Великобритания, Пакистан, Ирландия, Нова Зеландия, Южна Африка, Австралия.
Подобни на захарния памук сладкиши са:
Пашмак – това е Персийски захарен памук или памук бонбони. Прави се от сусам и захар. Думата от персийски може да се преведе като "подобен на вълна". Пашмакът може да се сервира отделно или като добавка към плодове, сладкиши, сладоледи, пудинги и всякакви десерти. Възниква в иранския град Язд, известен със своите традиционни персийски сладкиши.
Снимка - Пашмак: Wikipedia.com
Пишмание – турският вариант на десерта. Има подобна, но малко по-твърда текстура. Това е, защото освен захарта се добавят вода и брашно, което му придава по-устойчива форма. Продава се в супермаркетите, не се прави на място както традиционния памук. Към него могат да се добавят ядки.
Доскоро е било традиция пишманието да се приготвя вкъщи, но днес това е променено. Вече има специализирани машини, които го правят.
Снимка - Пишамние: Wikipedia.com
В Кралство Бутан също си имат подобен десерт. Името му е твърде объркващо, за да си го преведем, но за силно заинтересованите все пак ще кажем - Ngathrek Golop Lhakpa. Технологията е подобна, с тази разлика, че добавят чаено масло и люти чушки. За вкуса - не можем да ви кажем...
Снимка - Бутански захарен памук: wikipedia.com
В Индия също си хапват подобен сладкиш – Sohan Papdi. Приготвя се от захар, нахутено брашно, обикновено брашно, масло, мляко и кардамон.
Снимка - Индийски захарен памук: wikipedia.com
В Китай децата също обичат да похапват въздушна захар. Там наричат този десерт "Сладката брада на дракона". Прави се от захар, фъстъци, кокосови стърготини, бял сусам, царевичен сироп и оризово брашно.
Снимка - Сладка драконова брада: Wikipedia.com
За съжаление, не можем да ви предложим рецепта за приготвяне на памук в домашни условия. Но ако ви се е дояло нещо сладко, изберете си от нашите предложения :))))
