За нас е истинско удоволствие да се запознаваме по-отблизо с читателите си.
В това интервю ще ви срещнем със Светла Иванова, която е една от победителките в последния конкурс "Вкусни салати".
Тя ни впечатли с рецептите си, които приготвя, а сега твърдо мога да кажа, че съм приятно изненадана и от позитивизма, който се усеща в думите й.
А родолюбието, с което говори за българската кухня, е достойно за нашите (и вашите) адмирации.
Разкажи на читателите ни повече за себе си.
Казвам се Светла и съм от Сливен. Както може би се досещате, много обичам да готвя. Но най-вече да си измислям рецепти, да комбинирам продукти и аромати, с които да изненадвам близките си.
Откъде идва любовта ти към кулинарията?
Кулинарията ми е хоби. Нямам ясен спомен откога готвя. Това, което знам със сигурност е, че винаги ми е доставяло удоволствие, особено когато това, което правя, се харесва на другите около мен.
Съдейки по предложените от теб рецепти, обичаш да приготвяш салатки. Личи си, че и разнообразието ти е присъщо. Кой е най-смелият ти експеримент в кухнята?
Обичам да приготвям всякакви ястия, но наистина салатите са ми едни от любимите, защото в тях мога да развихря въображението си, да съчетавам различни храни и вкусове.
Дори и от практична гледна точка, когато са останали продукти, които не са достатъчно за цяло ястие поотделно или няма много време, една салата винаги може да се измисли. Не мога да кажа, че съм приготвяла някое много сложно или екзотично ястие, което да се готви с часове и да изисква много подготовка.
Аз обичам простичките неща, които, при комбиниране, дават вкусни резултати. Моите експерименти са вкусен резултат от наличните продукти в хладилника.
Паниран фасул със сметанов сос. Източник: Светла Иванова
Също така, повечето пъти не се придържам към дадена рецепта, взимам основното от нея и я прекроявам по мой вкус.
В края на краищата рецептите, според мен, са само отправни точки, за да развихри човек въображението си и затова кулинарията е толкова разнообразна. От една рецепта могат да се родят най-различни варианти.
Имаш ли любима кухня? Или това слага граници, в които няма смисъл да се влиза?
Няма конкретна кухня, която да нарека любима. Може би, защото обичам разнообразието и не се придържам към рецепти. Но все пак голяма част от ястията, които правя, са си от нашата българска кухня.
Нашите вкусове, нашите подправки са ми най-хубави и за готвене, и за хапване. Може би само когато приготвям традиционни български ястия никога не експериментирам, никога не променям съставките на рецептите, които знам от дете или които съм научила от книги или кулинарни предавания.
Смятам, че храната също е част от историята на една страна и трябва да се предава през поколенията така, както се е приготвяла от нашите баби, например.
Кебап със заливка. Източник: Светла Иванова
Също така си мисля, че всяка манджа "си тежи на мястото”. Да, обичам да правя италиански и испански ястия, но дори точно по рецепта те нямат онзи вкус, който имат, когато ги опиташ на място, в някое местно ресторантче в съответната страна.
Бяла пица с лук и различни сирена. Източник: Светла Иванова
Не мога да не те поздравя за рецептата за салата "Сладко, кисело, солено". Какво ще кажеш на хората, които се притесняват да опитват по-смели комбинации?
Салатата "Сладко, кисело, солено” е една от любимите ми, защото много обичам да си играя с различните вкусове и специално в нея всичко се комбинира по един много неочакван, приятен и, разбира се, вкусен начин.
Не е страшно да се изпробват различни вкусове, дори е интересно. Човек може да открие невероятни комбинации за себе си, с които да разнообрази всекидневното си меню и с които да изненада близките си.
Имаш ли любима рецепта? Ако имаш, подканяме те да я споделиш... :)
Май това е най-трудният въпрос. Любима рецепта ми става тази, за която съм имала съмнение, че ще се получи, а резултатът се оказва нещо неочаквано и много вкусно. И разбира се, след нея остават празни чинии.
Казват, че настроението на човек се отразява върху това, което готви. Смяташ ли, че е вярно?
При мен по-скоро оправя настроението. Разтоварва ме и ме успокоява. В един напрегнат ден, малко време в кухнята ми действа като терапия.
Какво изпускат хората, които не влизат в кухнята или го правят по задължение?
Печен джолан в гювеч. Източник: Светла Иванова
Не мога да кажа "гответе", за да видите колко е приятно. Може би е силно казано, но то си идва отвътре и, ако не се прави с желание, просто няма смисъл. И във връзка с предишния въпрос, ако готвенето не доставя удоволствие, това наистина се отразява в крайния резултат.
Има ли някоя рецепта, която се предава в семейството ти по традиция? Ако да, би ли я споделила с нас?
Без да се замислям, може би ястието, което е най-традиционно за нашето семейство и го приготвяме от години по един и същи начин, това са "Зелевите сърми по сливенски".
Характерното за тях е, че се правят с кълцано месо и мога да твърдя, че не е кой знае колко по-сложно, но вкусът е сто пъти по-добър. Рецептата е много лесна: използва се свинско месо, най-добре врат или гърди.
Нарязва се на малки кубчета. Запържва се кромид лук, месото се овкусява с черен пипер, чубрица и сол, прибавя се ориз.
С така приготвената плънка се завиват сърмичките и се варят в зелева чорба, ако е много солена, се разрежда с вода.
Сервират се с настърган хрян, разбъркан в малко сол, оцет и зехтин. Сега вече има готови пасти от хрян и може да се използват.
Палачинкова торта. Източник: Светла Иванова
Пожелай нещо на читателите на Kulinar.bg!
Бъдете здрави и нека това, което правите, да го правите с удоволствие и от сърце, независимо дали е в кухнята или на друго място!
