Петки - народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи.
В планинските райони на Петковден (14 октомври) се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със същата цел.
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.
Главно в Тракия около Петковден (в понеделник или събота преди празника и след него до Архангеловден) се устройват есенни жертвоприношения на черна кокошка, наричани кокоша черква, Господева черква, Божи дух, За лелино здраве, Наместник, в които участват само жени. В по-редки случаи курбанът е общоселски и се коли черен овен. Обичаят е за умилостивяване на мъртвите, на демоничните същества и болестите, в чест на стопанина-покровител. В събота преди Петковден в някои райони е Петковската задушница.
В християнската религия преподобна Параскева-Петка Епивацка, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите , които донася цар Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на света Петка, дело на патриарх Евтимий.
Именници: Петко, Петкана, Параскева
Обредна трапеза: курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
