"Никога не сме боледували толкова много. Храната на белите не е добра за нас." Малая Кулужук, ескимос от остров Бафин
Много от хроничните заболявания, тормозещи Западния свят – болестите на
цивилизацията – може да бъдат определени като диетологични грешки. Начинът ни
на хранене и заболяванията очевидно са свързани. И когато се отклоним от седемте
правила на Палео диетата, която е устоявала твърдо позициите си в продължение на
два и половина милиона години, не само развиваме метаболитен синдром, но също така увеличаваме вероятността за множество други заболявания.
Как можем да знаем дали присъствието на определена храна или липсата й в менюто
ни биха могли да представляват фактор за възникването на определено заболяване или за предпазването ни от него? Ако имате алергия към млякото или непоносимост към лактоза, причината за симптомите и ефектът от тях вероятно са болезнено ясни.
Но е далече по-трудно – ако не и невъзможно – да предвидим дали маргаринът
(съдържащ трансмастни киселини), който сте намазали върху печената си филийка
вчера сутринта, ще има нещо общо с причините за инфаркта, настъпил четирийсет
години по-късно.
Учени и лекари използват множество методи с цел да определят дали диетата
ни и заболяванията са свързани, в това число намеса в хранителния режим,
епидемиологични проучвания, опити с животни и изследвания на тъканни култури.
Когато резултатите от четирите изброени процеса са сходни, налице е твърде голяма
вероятност определена храна да причинява определено заболяване. В повечето
случаи обаче връзката между начина на хранене и заболяването не е така ясна. Често
генетичното предразположение към определено заболяване размива проблема.
При много от заболяванията, които ще разгледаме, връзката между менюто ни и симптомите е само частично изяснена. Въпреки всичко, спазвайки хранителните принципи на предците ни от палеолита, при всички случаи ще намалите риска от тези заболявания, а ако в момента страдате от някое от тях, състоянието ви може да се подобри благодарение на Палео диетата.
Заболявания на метаболитния синдром
Вече споменах за заболяванията, представляващи част от метаболитния синдром
(диабет тип две, сърдечни заболявания, хипертония, дислипидемия, затлъстяване,
синдром на поликистозни яйчници, късогледство, акне, рак на простатата, гърдата или
дебелото черво), и как те имат пряка връзка с повишеното ниво на инсулин в кръвта. Но при всички тези заболявания играе роля и друг фактор, свързан с начина ни на хранене. Например солта се свързва с високото кръвно налягане, но същото важи за липсата на пресни плодове и зеленчуци.
Прекалено многото омега-6 мастни киселини в диетата ви за сметка на омега-3 мастните киселини също биха могли да предизвикат повишаване на кръвното ви налягане. Дори ниският прием на протеини се свързва с повишаване на кръвното налягане.
Известно е, че ракът на гърдата, простатата или дебелото черво се проявяват при
хора, които не консумират достатъчно пресни плодове и зеленчуци. Плодовете и
зеленчуците удрят рака по два параграфа: отличен източник са на антиоксиданти, които са способни да възпрепятстват развитието на рака, и също така съдържат многообразие от специфични вещества, наричани фитохимикали, представляващи смъртоносни за раковите клетки хранителни вещества. Проучването на повечето фитохимикали датира сравнително отскоро. Учените едва започват да си разясняват как действат. Но ето няколко примера...
Броколите съдържат сулфорафани, които прогонват причиняващите рак елементи от клетките.
