Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, винаги в неделя - празник, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината. Трапезата на тържествената вечеря има подчертано обреден характер.
По традиция се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая Хамкане.
На Сирни заговезни (някъде и през цялата Сирна неделя) си вземат прошка.
Най-характерен и съществен обичай е запалването на празничните огньове (Сирнишки огньове). Хората, които се играят, са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на Буенец.
Със Сирни заговезни са свързани и Кукерските игри.
Обредна трапеза: баница със сирене, питка, мляко с ориз, яйца, бяла халва с ядки, риба.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
