Със сигурност сте чували и знаете, че трансмазнините са възможно най-"лошите" мазнини, които можете да погълнете заедно с храната.
Целта на настоящата статия не е да ви повтори за пореден път колко са вредни те и как трябва да ги избягвате на всяка цена, а да ви даде малко повече яснота какво представляват тези мазнини, откъде-накъде съществуват и защо редовното им присъствие в менюто ви може би не е най-добрата идея.
Трансмазнините се получават в резултат от процес, наречен хидрогениране (някъде може да се срещне и като хидриране).
При него имаме добавяне на водород към растителна мазнина с цел изкуственото й насищане (оригинално повечето растителни мазнини са ненаситени). Това прави мазнината твърда на стайна температура и значително увеличава нейната устойчивост на окисляване, тоест - трайността й.
Именно това е и причината много компании все още да предпочитат трансмазнините при производството на своите продукти - тяхната употреба гарантира по-дълъг живот на всяка една храна на рафта в супермаркета. Много от индустриално преработените храни съдържат трансмазнини, в това число фастфуд и пакетирани изделия като вафли, бисквити, чипсове, снаксове и др.
Сигурен признак за наличието им е етикет, който гласи "хидрогенирани (хидрирани)" или "частично хидрогенирани (хидрирани) растителни мазнини". "Маргарин" е друг червен флаг за присъствието на трансмазнини, въпреки че в последно време се появиха и маргарини, които не са получени в резултат от хидрогениране.
Неслучайно трансмазнините се считат за най-вредния вид мазнини. За разлика от останалите видове мастни киселини, трансмастните киселини притежават ужасното свойство както да повишават "лошия" (LDL) холестерол, така и да понижават "добрия" (HDL) холестерол. Тази неблагоприятна комбинация се свързва със значително повишен риск от сърдечносъдови заболявания, в това число исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, инсулт и др.
Учените все още не са отговорили категорично на въпроса защо добавянето на водород към растителните мазнини има такова неблагоприятно влияние върху тялото. Една от хипотезите е, че това ги прави по-труднохраносмилаеми. Друг възглед е, че тялото ги припознава като наситени мазнини и ги включва в строежа на клетъчните мембрани и обвивките на невроните, което възпрепятства нормалния обмен на веществата и комуникацията на нервната система и може да създаде предпоставки за заболявания.
В заключение може би е добре да кажем, че не всички трансмазнини са вредни.
В млякото и месото има естествени трансмастни киселини, които се образуват в процеса на храносмилане и същите не се отразяват негативно на здравословното състояние, дори напротив. Една от тези трансмазнини е свързаната линолова киселина (CLA), която е доказано полезна за здравето.
