Суфлето представлява леко изпечен сладкиш от твърдо разбити на сняг белтъци, съчетани с най-различни съставки.
Негова родина е Франция. Самата дума суфле идва от френския език и буквално означава "да се взриви" или "да се надуе". Това негово определение идва от факта, че, след като е опечено, суфлето трябва да се е надигнало, а средата му да е останала течна. Това е и причината това ястие да бъде едно от най трудните за приготвяне, но същевременно и едно от най-вкусните.
Суфлето може да бъде както солено, така и сладко. Основният му компонент винаги е разбитият яйчен белтък. Той предизвиква така наречения "лифт ефект", тъй като служи за повдигащ елемент. Колкото по-гъсто са разбити белтъците, толкова по-пухкаво ще бъде суфлето.
В състава му могат да присъстват най-различни видове сирена, риба, месо и зеленчуци, ако ще се приготвя като солено ястие. Става ли въпрос за десерт, както е в повечето случай, продуктите са ясни – шоколад, какао, плодове и сметана.
Приготвянето на суфлето не отнема много време. Понякога се изисква предварителна термична обработка на някои съставки, като месо и зеленчуци например, но това важи за определени рецепти.
След като е забъркана сместа от солените или сладките продукти, към нея се прибавят жълтъци, ако рецептата ги изисква. Последни се слагат разбитите белтъци. Те трябва много внимателно да се добавят към сместа, за да могат да останат пухкави и да се запазят въздушните мехурчета, с който са се сдобили, след разбиването. За тази цел е желателно да се разбъркват с дървена лъжица или шпатула отдолу нагоре.
Когато вече е забъркана желаната смес, трябва добре да се прецени как тя ще бъде разпределена в съдовете, в които ще се пекат суфлетата. Най-често това са специални огнеупорни купички с диаметър 7 см и височина около 3.5 см. Те трябва да бъдат обилно намазнени с краве масло. Добре е сместа да се изсипе така, че да останат към 1-2 см до ръба на купичката. В противен случай суфлето ще прелее.
Майсторлъкът, обаче, се крие в печенето. Тъй като пухкавият ефект на белтъците няма способността да се запазва дълго, е добре суфлетата да бъдат поставени веднага във фурната, иначе ще спаднат. Пекат се на умерена температура. Хубаво е долната част на фурната да бъде по-загрята, или купичките да бъдат поставени в по-долния край, защото процесът на бухване става отдолу нагоре. Абсолютно забранено е по време на печенето фурната да се отваря.
Най-важен е моментът, в който суфлетата ще бъдат извадени от фурната. Те не трябва да бъдат сурови или прекалено опечени. Отвън трябва да бъдат с пухкава, твърда текстура, а отвътре – течни. Обикновено, след десетина минути, суфлетата започват да спадат.
Различните рецепти изискват различно време за приготвяне, така че е хубаво да се придържаме към това определено време. Суфлетата могат да се изкарат от съда, ако са изпечени в силиконови форми, и да се поднесат с най-различни разядки и зеленчуци или кремове и плодове. Могат, разбира се, да се сервират и направо в купичките, в които са били опечени.
Съществуват най-различни вариации и рецепти, по които можем да си приготвим суфле. То може да бъде морковено, тиквено, спаначено или с печени чушки. Безспорно едно от най-известните солени суфлета е това от тиквички.
Рецептите за него са безброй, а в днешно време го приготвят както млади, така и по-възрастни хора. Силно разпространено е и картофеното суфле, което се приготвя от сотирани картофи.
В сферата на сладкарството обаче суфлето е едно голямо предизвикателство. Дали е сладоледено, с бял шоколад или с плодово пюре, то е сред любимите рецепти на много майстор готвачи и често присъства в менюто на най-изисканите ресторанти.
