Шиладжит, или както още е известен Мумийо, е гъста и лепкава смолесто вещество с кафяво-черен цвят, специфична миризма и много горчив вкус.
Името му означава на санскритски "непобедим камък". Извлича се от скални цепнатини, под формата на лепкави капчици, за това е известен и като "сълзите на планината" или "минерално масло".
Може да се намери в Кавказките и Тибетските планини, областта Алтай в Хималаите, някои части на Индия и Пакистан.
Все още не е установено, дали шиладжита има биологичен или минерален произход. Предполага се, че е формиран в следствие на растителни и животински останки, минерализирани от специфичните климатични условия.
Учени, които изследвали смолата, открили в нея производни на глицерола, което класифицира шиладжита, като "органичен минерал" - странен комплекс от витамини и амино киселини, съвкупност от органични и неорганични вещества.
В състава на лепкавата смола влизат витамините А, B, C и P (цитрини), натурални стероиди, терпиноиди, фосфолипиди, пчелна отрова, полифенолни комплекси, както и микроелементите – цинк, желязо, кобалт, никел, мед, магнезий, хром, манган, калий и много други.
Снимка: Thinkctock/Guliver
Изследователи твърдят, че няма познато на човека лечимо заболяване, което да не може да се влияе благоприятно от шиладжита. Използван е в тибетската система за лечение "аюрведа", а днес става широко популярен в хомеопатията. В миналото с тази смола се е лекувало почти всичко. Днес е широкодостъпен под формата на хранителна добавка.
Използва се за широк спектър от заболявания, като укрепва общото състояние на организма, намалява стреса, подсилва имунитета и влияе благоприятно на почти всички системи в човешкия организъм.
Прилага се при гастрит, язви, проблеми с храносмилателно, хемороиди, заболявания на стомаха, черния дроб и дванадесетопръстника, белодробни заболявания, урогенитални инфекции, дегенеративни заболявания на женската полова система (ранички, дисплазия), мъжка импотентност, женски стерилитет.
Подсилва регенеративните процеси в различните тькани, при счупвания, проблеми с костите и ставите, възстановява понижените функции на периферните нервни центрове или анализаторните центрове на главния мозък. Има анти-стрес действие.
Повлиява благоприятно дихателната система, белите дробове, жлезите с вътрешна секреция, епилепсия, главоболие, парализа на лицевия нерв. Положително участва в биосинтеза на ДНК клетките.
Снимка: Thinkctock/Guliver
На пазара може да се намери на достъпна цена, дори и в България. Проблемът е, че в повечето случаи компаниите, оторизирани да продават хранителни добавки предлагат – суров озокерит.
Това е евтино вещество, много подобно на шиладжита, използвано в козметиката, но без никакво лечебно действие върху организма.
Ако сте решили да опитате благотворното влияние на "тибетския лек", обърнете внимание дали това, което сте купили, наистина е шиладжит. Потърсете го в натуралният му вид, а не под формата на капсули, сиропи и прахообразни субстанции.
Най-сигурният начин да различите шиладжитът от евтиния му заместител – озокерит е да задържите субстанцията в ръце.
Ако смолата, която са ви продали е шиладжит, тя трябва да започне да се разтапя от телесната температура, докато на озокеритът ще са му нужни около 75 С, за да промени твърдостта си. Истинският шиладжит се разтваря във вода, а не в алкохол и има неприятен аромат и вкус.
