Моят Кулинар Вход | Регистрация
Ключови думи
Тип ястие
Вид меню
15
30
60

Пицата - произход

по статията работи: | Прочитания: 2781
Пицата добива известната днес форма в предренесансов Неапол
Пицата - произход
Източник: sxc.hu

Знаете ли, че пицата е на няколко хиляди години? Според историци и археолози, всяка цивилизация е познавала някаква разновидност на пицата, като най-много варианти се срещали в Средиземноморския регион и рецептите им много напомнят съвременните.

 

Древните египтяни, например, по традиция са празнували рождения ден на фараона с плоски питки, наръсени с подправки (познати в Италия днес като пица Бианка).

 

Докато древните елини хапвали подобни питки с различни сосове и гарнитури и ги наричали плакунтос. Според Херодот идеята е взета от вавилонците.

 

В разцвета на Персийската империя, войниците на Дарий Велики на дълги походи пекли сплескани хлебчета върху щитовете си и ги гарнирали със сирене и фурми. През 3 в.пр.н.е. Марк Порций Като (234-149 пр.н.е.), написал първата история на Рим. Там се споменава за плоски тестени кръгове, наръсени със зехтин, подправки и мед и изпечени върху нагорещени камъни.

 

Два века по-късно нещо подобно се среща и в Енеида на Вергилий. Информацията, която имаме днес за храната на римляните, идва преди всичко от разкопките на Помпей и книгата на Апиций Da Re Coquinaria. (Апиций Марк Гавий е бил известен римски чревоугодник от времето на император Тиберий. След като загубил част от богатството си, той се отровил, тъй като се страхувал, че вече няма да може да поддържа същия висок стандарт. С името му се свързват редица изискани ястия.) Книгата на Апиций съдържа рецепта за ястие от хляб, гарнирано с пилешко месо, кедрови ядки, сирене, чесън, мента, пипер и зехтин. Рецептата завършва с инструкцията insuper nive et infers, т.е. охлади в сняг и сервирай.

 

При разкопките на древния град Помпей, разрушен при изригването на вулкана Везувий на 24 август 79 г., са намерени плоски питки, които по това време били разпространени и в намиращата се наблизо гръцка колония Неополис (по-късно Неапол). Също така били открити и магазини с оборудване, напомнящо съвременните пицарии. В Музео Национале в Неапол е изложена статуя от Помпей, наречена Пицайоло.

 

Пицата окончателно добива известната днес форма в предренесансов Неапол. Бедните селяни с помощта на малък брой съставки (пшенично брашно, зехтин, свинска мас, и зелени подправки) си приготвяли хлебна кора, гарнирана със сирене. През XVII в. пицата била популярна сред испанските войници, окупирали Неапол, като най-много се харесвали тези, приготвени в Taverna Cerriglio.

 

От средата на XVIII в. пицата вече се приготвяла с домати. На италианците им трябвали 200 години, за да свикнат с този зеленчук. Докараните в началото на XVI в. от Южна Америка домати се смятали за отровни и се отглеждали само с декоративни цели. Наричат ги златни ябълчици заради малките им размери и характерния жълт (червеният култивиран домат се появява по-късно) цвят. Бедните са тези, които започнали да добавят домати към хляба си.

В края на XVIII в неаполитанците имали няколко утвърдени рецепти за пица с чесън (пресен или печен) и зехтин, с малките рибки чичинели (cicinielli), с аншоа и специалното сирене моцарела, което се появява в Италия по това време (самата моцарела е създадена от индусите през VII в, като оригиналът е от биволско мляко).

 

Първата истинска пицария е Antica Pizzeria PortAlba, открита през 1830 г на Via PortAlba 18 в Неапол, която работи и до днес. До тогава пицата се продавала навън на сергии или от разносвачи. Най-важното в пицарията била пещта, направена от застинала лава, което позволявало нагряване до необходимите 400 градуса и добре запазвало топлината (колко удобно, че Везувий е наблизо). Също така така имало мраморен плот за оформяне на пицата, както и рафтове за продуктите. В съвременен Неапол пицариите са обзаведени по същия начин.

 

Кралските особи също започват да проявяват интерес към това ястие. Мария Каролина (1752-1814), съпруга на неаполитанския крал Фердинандо IV (1751-1821), в лятната си резиденция Каподимонте имали специална пещ за пица. През юни 1889 г крал Умберто I (1844-1900) и съпругата му кралица Маргарита Савойска (1851-1926) прекарвали ваканцията си в Неапол. За рождения ден на кралицата в двореца поканили най-известния пицайоло (майстор-пицар) на града Рафаеле Еспозито. Заедно със съпругата си Роза Бранди, майсторът представил три вида пица: със свинска мас, сирене и босилек; с чесън, зехтин и босилек и с моцарела, домати и босилек, която толкова се харесала на кралицата, че тя изпратила на пицайоло благодарствено писмо. Рафаеле Еспозито, бидейки прозорлив човек, нарекъл пицата Маргарита. Тази PR-кампания била толкова успешна, че простичката пица, чиято рецепта била известна от много време, станала изключително популярна сред висшите кръгове (по-късно в цял свят).

 

Америка открива пицата с помощта на емигрантите италианци. Първата пицария в САЩ е открита през 1895 г в Ню Йорк от Дженаро Ломбарди. Но едва след края на Втората световна война, когато в страната се връщат ветераните, воювали в Италия, пицата се превръща в един от символите на Американската кухня. Появяват се полуфабрикати, вериги пицарии, доставки по домовете...

Коментари(0)
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
изпрати
WebKBD
Предложи рецепта
Регистрирай се и предложи рецепта, запази
любимите си рецепти и коментирай в сайта!
  • Трицветен крем с кисело мляко
    30 мин.
  • Маникоти палачинки
    15 мин.
  • Коктейл от херинга
    15 мин.
Виж бърза и вкусна идея за трапезата.
Всеки ден в 16.00 ч. - ново предложение!
Резултати | Архив
Анкета
Какво мислите за биохраните? 1
"Можеш да прекараш минути, часове, дни, седмици или дори месеци, анализирайки отново и отново ситуацията, опитвайки се да сглобиш...
  • Само си представете как се топи в устата тази питка...
  • Две разкошни кексчета в чашки
  • Най-вкусните чушки бюрек!
  • Трябва да опитате тази вкусотия...ние нямаме думи да я опишем - Локуменик
  • Леле, какво му мислим на това руло
Наденица на тиган!- Нямаме.- Свински шишчета!- Нямаме.- Тогава... Тогава агнешко печено!- Нямаме.- Нямате, нямате! И на това, ако смея...