Особуко ("Ossobuco") е милански специалитет от телешки джолан с кост, задушен със зеленчуци, бяло вино и бульон.
Обикновено се гарнира с грамолата, което представлява паста от лимонови кори, магданоз и чесън, фино смлени.
А традиционният начин за сервиране е с ризото, отново в милански стил.
Има два варианта на ястието: модерният начин на приготвяне включва домати, а класическата рецепта – не.
Това е като основна разлика между двата варианта на рецептата. Старата, оригинална рецепта "ossobuco in bianco", се е овкусявала с канела, дафинов лист и подправките от пестото грамолата, за което вече стана дума.
Ето как минало и настояще си кореспондират, правейки рецептата много апетитна.
Освен домати, в модерната и по-известна рецепта за особуко, се прибавят моркови, селъри (целина) и лук. Гарнирането с грамолата днес не е задължително.
Буквално преведено, името на ястието би звучало така: кост (кокал) с дупка (osso – bone; buco – hole). Като дупката се отнася до кухината на костния мозък, която се явява в средата на парчето телешко месо.
Историята на ястието датира от 19 век и се предполага, че идва от квартален ресторант в Милано. Но днес е високо ценена на Ботуша.
Имайки предвид съставките на особуко, и ние гласуваме с две ръце, че рецептата си заслужава.
Ето я и рецептата за Особуко по Милански.
