Помните ли супер полезните и кратки клипчета на ASAP Science? Решихме, че е време отново да им обърнем внимание!
С повече от 300 000 видове растения на Земята, няма никакво съмнение, че представителите на флората имат много развити "сетива", както и способност да оцеляват и процъфтяват.
След като някои от техните "черти" за оцеляване могат да се сравнят с тези при човека, съвсем логично е да се запитаме...
Могат ли растенията да мислят?
Върху земната повърхност, кумулативната маса на растенията е 1000 пъти по-голяма от тази на животните. Въпреки това си преимущество, растенията са неподвижни и не могат да шават наоколо, което си е един огромен еволюционен недостатък.
Тъй че еволюцията буквално е принудила растенията да се адаптират към околната среда по всякакви креативни начини, които често остават незабелязани от невъоръженото човешко око.
Растенията усещат и освобождават миризми
Подушвате нещо странно? Растенията също го усещат и винаги реагират на въпросните химикали във въздуха. Например, когато плодовете започнат да зреят, те освобождават химикала етилен.
Когато съседни овощки "надушат" този феромон, те започват да зреят по-бързо, така че всички плодове са "готови" по едно и също време.
Освен да усещат миризмите, растенията освобождават аромати, с които привличат насекомите, които, от своя страна, разнасят полените им.
Растенията знаят как да се отбраняват
Идеален пример в случая е т.нар. "цвете-труп", което е покрито с малки косъмчета, усеща топлина и освобождава миризма, досущ като тази на разлагаща се органична тъкан. Така то привлича пчели и бръмбари, които играят ролята на негови опрашители.
Когато едно растение е нападнато от насекомо, животно или патоген, то знае какво се случва. Когато животните започнат да "закачат" акациевите дървета например, те бързо реагират, произвеждайки танини.
Танините правят листата им вкусово неблагоприятни за животните и трудни за храносмилане. Някои акации произвеждат толкова много, че дори могат да убият лакомото животно!
Може би по-впечатляващи ще ви се сторят някои видове памук и царевица. Когато ги нападат гъсеници, те отвръщат подобоващо на удара, пускайки химикали, които привличат паразитни оси.
Последните бързо пристигат на местопрестъплението и убиват натрапниците. На някакво странно ниво, няма да е погрешно да се каже, че въпросните растения общуват с осите.
Струва ви се странно? Представете си, че дори само записаният шум на гъсеници, предъвкващи листата им, предизвиква същата реакция. Без никаква форма на докосване, растенията реагират така, сякаш чуват какво се случва около тях.
Растенията работят заедно за общото си благо
Ако погледнем по-мащабно на нещата, растенията, освен всичко останало, работят заедно за общото си благо. Мрежа от подземни гъби може да свърже корените на едно дърво с цялата гора.
Така дърветата си обменят хранителни вещества и информация. Учените са открили, че дърветата си обменят вода и нутриенти, помагайки на тези, които страдат от недостиг.
По-големите дървета "подхранват" по-малките, докато те достигнат необходимата височина, за да получават директна слънчева енергия. Вечнозелените дървета споделят своите хранителни вещества с тези, които губят листата си наесен.
Плешивковците пък им се отплащат през топлите месеци – истинска транзакция на полезност! Някои учени, съвсем шеговито, но и с пълно право, наричат тази схема на безкрайна взаимопомощ Wood Wide Web (wood - от англ. - дърво).
Растенията помнят
Вероятно най-шокиращият факт за растенията обаче е друг. Изглежда така, сякаш някои растения имат памет. Срамежливата мимоза се затваря при докосване, като чрез този рефлекс цели да изплаши инсектите, които искат да се приземят върху листата й.
По време на експеримент, който разглежда този рефлекс, учените забелязват, че когато пускат едно от листата на мимозата към земята от 15 см височина, то се затваря. По-учудващото е, че след като учените повтарят движението 4-5 пъти, някои от растенията спират да се затварят.
Растенията са умни
Изглежда така, сякаш растенията са научили, че реална опасност не съществува. При разтърсване, те отново се затварят, при пускане от височина не променят състоянието си. Този ефект продължава със седмици, доказвайки, че растенията имат памет.
Разбира се, представителите на флората си нямат мозък или други органи, благодарение на които да се нарекат интелигентни.
Мозъците и невроните са незаменими, но растенията са неподвижни и често биват нападани.
Те трябва да са способни да оцеляват, след като част от тях бъде изядена или унищожена. При тях един мозък просто нямаше да свърши същата работа.
Ако измерваме интелигентността с уменията да се мисли и да се разрешават проблеми, да се взаимодейства с околната среда и да се работи по групи, то растенията са изключително умни.
Можете да помислите върху това следващия път, когато хрупате броколи!
