Какви асоциации предизвикват Швеция, Норвегия, Дания, Финландия? ABBA, шведска маса, Пипи дългото чорапче, дълgокраки русокоси красавици, студ, продължителна зима, северно сияние, фиорди, принц Хамлет, Снежната кралица, водка в заскрежена бутилка…

А каква е храната в тези северни страни? Има ли нещо друго, с което човек да ги запомни? Някъде прочетох, че скандинавската кухня е скучна и еднообразна, в нея няма място за фантазия и експерименти. Така ли е в действителност? Вярно е, че кухнята в тези страни се различава от европейската, преди всичко по продуктите и начина им на използване. И Швеция, и Норвегия, и Дания, и Финландия са морски страни; бреговете им се мият от Северно и Балтийско море.

[п →]

// Коментарите са изключени

Норвегия. Норвегия е страна, в която рибата е на почит. Най-разпространените ястия са херинга, приготвена по различни начини, треска, палтус и калкан. Едно от традиционните рибни ястия е ‘клипфиск’ – треска, на която са махнати главата и вътрешностите, разтворена е като книга и накрая е изсушена. Така приготвената риба е много трайна. Този способ на приготвяне е останал още от викингите, те взимали клипфикс когато тръгвали на лов и на далечни плавания.

Друго интересно ястие е ‘ракьорет’ – пъстърва, заровена за една година в пръст. Херингата, която наричат ‘морско сребро’, днес е скъпа, колкото останалата риба, но някога е била най-евтината и достъпна в Норвегия риба; присъствието й на масата е било неизменно. На Коледа се предлага ‘лютефиск’ – сушена треска, изкисната в разтвор на сода каустик и поднесена със свински пръжки и задушен грах. Според една поговорка, рибата обича да плува дори и в стомаха, затова рибните ястия по традиция се сервират с много бира.

[п →]

// Коментарите са изключени

Едва ли можем да си представим нашето меню без сирене. То се използва за закуска (сандвичи), предястия, в ястия за обяд и вечеря, както и в десерти (Тирамису). Почти няма национална кухня, в която да не се използва. То е и полезно, и вкусно, и здравословно. И за да му се отдаде почит, подобно на филмовите Оскари, всяка година се раздават награди. 

[п →]

// Коментарите са изключени

Сирената се подреждат върху дебела дъска от красиво дърво. Произвеждат се порцеланови, керамични и фаянсови разновидности, които могат да бъдат и част от сервиз. Изборът на дъска е изцяло въпрос на вкус и лични предпочитания. Красиво подредената дъска допринася за празничното настоение. За украса се използват ядки, плодове, зелени листа лозови, папрат и др.

Плодовете имат и друга функция, освен естетическа, те подчертават качествата на отделните сирена. Така, например, гроздето и крушите подхождат на деликатните меки сирена, а орехи и бадеми вървят с по-мазни сирена. Сините сирена изглеждат по-ефектно, а и вкусът им е по-мек с резенче авокадо. Ябълките и смокините са подходящи за почти всички видове сирена.

Избират се пет или повече различни сирена, като е добре да има меко (камамбер или бри), синьо, по-твърди (гауда, едам) и от най-твърдите (пармиджано, ементал, грюер, шбринц и др.). Върху дъската се подреждат цели парчета, като теглото им се определя от ролята, която ше играят на трапезата. Ако сиренето се сервира като отделно ястие, се предвиждат по 150-200 г на човек, а ако се предлага между основното ястие и десерта, тогава ще са необходими по 25-50 г на човек.

Инструментите за рязане са най-различни. По-меките сирена се режат с нож, чийто връх се раздвоява като вилица. За сините сирена се използва приспособление, наподобяващо тел за рязане на масло, за да не се мачка нежната вътрешна част. Най-твърдите видове сирене се нарязват с масивни ножове с дръжки от двете страни. Пармиджаното дори не се нарязва, а се нацепва или начупва.

Кръглият Камамбер се реже на триъгълни парченца от средата (като торта). Бри обикновено се продава на такива триъгълници.

// Коментарите са изключени

За японската кухня е особено важно ястието да съответства на сезона. Сезонността с използването на продуктите тогава, когато са най-вкусни. Например нежните и хрупкави бамбукови връхчета се използват предимно пролетно време. Коренът на лотоса се предпочита през есента и пролетта. От древни времена се счита, че пържената змиорка възстановява силите по време на летните горещини. Дори е имало специален ден, в който се е консумирала. Според лунния календар, той е бил в средата на юли.

Сезонността се проявява и в задължителното украсяване на ястията със символите на съответния сезон. Например през лятото, в задушните и горещи дни, снежнобелите японски спагети Удон се украсяват със свежи червени листа от Перила, носещи прохлада и възбуждащи апетита. Есенно време храните се украсяват с листа от клен, цветове на хризантема, а морковите и ряпата, се изрязват във формата на кленови листа. Даже някои японски готвачи се специализират в изготвяне на цветя от зеленчуци. От малки парчета ряпа, моркови и тиква, те пресъздават цветовете на ириса или розата и ги правят да изглеждат като истински.

[п →]

// Коментарите са изключени

На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените - деня на свети Валентин. Корените му се губят в далечното минало. В древен Рим на 15 февруари са празнували Луперкалиите - празник на изобилието, посветен на покровителя на стадата Фавън (едно от имената му било Луперк). Предишния ден се посвещавал на римската богиня на брака, майчинството и жените – Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.

14 февруари е наричан и „Сватбата на птиците“, тъй като се смятало, че птиците си избират партньор през втората седмица от втория месец на годината. И накрая най-романтичната версия. През трети век в Рим живял лекар, който се казвал Валентин. Наричали го „гастрономически лекар“, защото гледал да предписва вкусни лекарства. За да придаде по-приятен вкус на горчивите билки, той ги смесвал с мляко или мед, а раните промивал  с вино (баба ми би трябвало да се поучи от него – като си спомня лютата ракия по ожулените ми колене, още ми се насълзяват очите).

[п →]

// Коментарите са изключени

Ракията е сочена за едно от най-българските алкохолни питиета. Малко известен за сънародниците ни обаче е фактът, че името на напитката идва от турската дума raki. В същото време raki произхожда от арабската дума arak, която се превежда като “пот”. Арабите обясняват, че използват думата пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя ракията. Алкохолната напитка е традиционно питие обаче не само за България, но и за целия Балкански полуостров. На сръбски е известна с името “ракија”, а на румънски – cuika. Цветът й е жълтеникав, но понякога стига и до кафеникав. За подобряване на цвета на домашната ракия, най-често хората, които си варят питието за собствена консумация, поставят в течността черешово дърво. Вкусът на ракията се доближава най-много до японското саке, руския самогон и мексиканската текила.

[п →]

// Коментарите са изключени

Знаете ли, че пицата е на няколко хиляди години? Според историци и археолози, всяка цивилизация е познавала някаква разновидност на пицата, като най-много варианти се срещали в Средиземноморския регион и рецептите им много напомнят съвременните.

Древните египтяни, например, по традиция са празнували рождения ден на фараона с плоски питки, наръсени с подправки (познати  в Италия днес като пица Бианка). Докато древните елини хапвали подобни питки с различни сосове и гарнитури и ги наричали плакунтос. Според Херодот идеята е взета от вавилонците.

[п →]

// Коментарите са изключени

[п →]

// Коментарите са изключени

Школа „Клас”- Варна е създадена през 2002 година. Тя предлага възможността на ученици от предучилищна възраст до ХІІ клас, на учители и на родители да се учат да работят в екип в класовете: „Художник“, Вълшебство с думи“, „Театър“, „Есе“, „Журналистика“, „Математик“, “Английски език”, Школата издава и вестник “Знак”, списван от класа по Журналистика.

Това, което обединява и преподаватели, и курсисти е любовта към хубавата храна – нейната дегустация и приготвянето й. След подобаващо отпразнуване на коледните и новогодишните празници, кулинарите любители започнаха сериозна трескава подготовка за Празника на сармата.

[п →]

// Коментарите са изключени