Всеки народ и култура имат своите особености, които в много случаи остават непонятни за чужденците и дори изглеждат странни. Въпреки това многообразие от навици и традиции съществуват някои правила, които е задължително да спазваме когато се храним и определения, които да знаем.
За строго официална може да се приеме тази вечеря, на която се сервират повече от шест ястия. Към всяко се сервира различна напитка. При отсервиране на чинията е прието да се отсервира и чашата с напитката, която е била поднесена към блюдото, без да се взема под внимание факта, дали е полупълна или празна. Единственото изключение от това правило е чашата за вода. Тя трябва да остане на масата до края на вечерята. Поставя се последна вляво. Различава се по това, че е най-голяма и е със столче.
Нещата, които трябва да знаем обаче не се изчерпват с чашата за вода, а по-скоро започват с нея.
Покана в ресторант
Кавалерът държи на дамата вратата, но влязат ли, напред тръгва онзи, който е поканил. Прието е канещият да върви напред докато не го пресрещне управителят, на който казва името, на което е резервирана масата. В случай, че няма резервирана маса, канещият си избира онази, която хареса и разбира се, е свободна. Преди да се настаните на масата е задължително да свалите горната си дреха. Ако групата е малка – двама или трима души, можете да се отправи директно към масата, а след това кавалерът помага на дамата да съблече палтото си и го отнася на гардероба, където се съблича и той.
При положение, че свалянето на палтата става още на гардероба е разрешено да се помага взаимно– кавалерът на дамата, младата жена на по-възрастната. Позволено е кавалерът да предостави на келнера да помогне на дамата. Обикновено двама души сядат един срещу друг или на ъгъл, но не един до друг. При сядане кавалерът държи стола на дамата, но може да предостави това и на келнера. Когато дама се приближава към масата трябва да стане само мъжът, който е определен да й кавалерства. Когато делите маса с непознати хора, следва само кратко да поздравите. Задължително е да сте максимално точни когато каните някой в ресторант, а ако имате среща с жена е възможно да я изчакате и пред ресторанта. Докато чакате компанията си, може да си поръчате аперитив или някаква друга напитка, но не и да направите основната поръчка. Не трябва да се считате за длъжни да си поръчате същото, което си е избрал домакинът. В никакъв случай обаче не се хвърляите на най-скъпото ястие в менюто, ако той не го е поръчал. Етикетът изисква келнерите да подават пълните чинии от дясно и пак от дясно да поемат празните. Изключение са чинията за салата – горе от ляво, чинията за хляб – долу от ляво.
Добрият тон изисква храненето да започне, когато всички поръчки са пристигнали. Ако имате причина да се оплачете, трябва да го направите любезно и дискретно. В случай, че изпуснете прибор или салфетка, помолете келнерът да ви донесе нови.
Плащане и бакшиш
Желателно е да уведомите келнера дали сметката е обща или всеки ще плаща по отделно. Възможно е млади или близки хора да платят сметката общо, а после да си разделят разходите. Прието е бакшиш да се дава само за нещо, което надхвърля рамките на доброто обслужване, а ако пътувате в други страни, най-добре се осведомете как стои там въпроса с бакшиша.
Сметката се плаща от този, който е поканил. Дамата може да плати своята сметка, ако се е споразумяла така с придружителя си. Разрешено е да се договорите с келнера за това, че всеки от компанията ще плати своята сметка. Когато имате съмнения за исканата сума, не започвайте да смятате с калкулатора на мобилния си телефон, а се отдалечете с келнера. Парите се слагат в чинията под салфетката или в сгънатата салфетка. Ако сте решили да оставите бакшиш е достатъчно само да кажете “благодаря”. В случай, че парите не са точно, но нямате намерение да оставяте толкова голям бакшиш, може да си поискате рестото и след това да дадете сумата за бакшиш.
На масата
Етикетът разрешава да си оберете вкусния сос от чинията със залче хляб, но не и с цяла филия. Можете да си смачкате един картоф в соса, но не всички картофи едновременно. Не е прието да дробите супата с хляб, а от хляба, който е сервиран към супата да си отчупвате малки залъци. Не трябва и да надигате чинията при консумиране на супа, а само леко да я наклонявате настрани. В редките случаи, когато супата е сервирана в чаши, може да изпиете остатъка, при положение, че чашата не е много голяма.
Когато се сервират малки хлебчета, не е желателно да ги разрязвате по средата, както и докато си отчупвате от хляба, не бива да стискате вилицата в свития си юмрук. Филийките за закуска или вечеря трябва да си мажете сами, като държите хляба в ръката си. Не е прието хлябът да се маже в чинията, като се придържа с вилица. Също така не трябва да чоплите в маслото и да дълбаете дупки в него. Ако отляво до чинията ви е поставена малка чинийка за хляб, мястото на маслото е в нея, а не в голямата чиния.
Малките хапки на коктейли се взимат с ръка от чинията, а пържените яйца се ядат само с вилица. Варената или пържена риба се яде със специални прибори за риба, филета и пушена риба с нож и вилица, а рибата от консерва само с вилица, като си помагате със залче хляб.
Месото се отрязва хапка по хапка, а не да се надроби цялото на малки парченца. Ястията от смляно месо се режат само с вилица, докато птиците се ядат с нож и вилица. Ако на массата са поднесени купички за измиване на пръстите, можете да приемете това като покана да не се притеснявате да ядете с пръсти. Попадналите в устата кости е необходимо да връщате с вилицата и да оставяте в края на чинията.
В специализираните ресторанти печеното пиле се яде само с ръце, като внимавате да не ви стърчи кутрето.
Зеленчуците се натрошават с вилица, кафето или чаят не се сърбат, както и не се духат, за да изстинат. Не трябва да бъркате по-продължително от необходимото, за да се разтвори прибавката, лъжичката се оставя в чинийката и в никакъв случай в чашата, а сухите сладкиши трябва да ядете с ръка. Петифурите се ядат с виличка за сладкиши.
При ядене на спагети, те се захващат с вилица и се навиват в длъбнатината на лъжицата или върху самата чиния, така че да се намотаят около зъбците на вилицата.
Прието е сладкото да се взема от общата купа и да се слага направо върху хляба, а не в собствената чиния. Това се прави само с поставена за целта лъжица.
Мидите може да се ядат с ръце, ябълките и крушите трябва да се нарязват, портокалите да се белят с нож за плодове, а мандарините – с ръка. Гроздето се яде от чепката, като си късате зърно по зърно, а грейпфрутът обикновено се сервира нарязан на две, като месестата му част се изгребва със специални лъжички. Прасковите и кайсиите е прието да се ядат с прибори. При консумиране на дребни плодове с костилки, костилката се изплюва в лъжичката и след това се слага в чинията.
Продължава…
Автор: Мирослав Балчев
// Коментарите са изключени
На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’. 
Приборите за хранене 
Най-субективната част във винения етикет е вкусът. Това важи и за случаите, в които имате богати познания. Не си позволявайте да поучавате присъстващите за това какъв трябва да е вкусът им. А, ако се намирате в приятелски кръг е необходимо да заложите на правилото, че трябва да се наблегне на пиенето, а не на дегустирането.