За японската кухня е особено важно ястието да съответства на сезона. Сезонността с използването на продуктите тогава, когато са най-вкусни. Например нежните и хрупкави бамбукови връхчета се използват предимно пролетно време. Коренът на лотоса се предпочита през есента и пролетта. От древни времена се счита, че пържената змиорка възстановява силите по време на летните горещини. Дори е имало специален ден, в който се е консумирала. Според лунния календар, той е бил в средата на юли.

Сезонността се проявява и в задължителното украсяване на ястията със символите на съответния сезон. Например през лятото, в задушните и горещи дни, снежнобелите японски спагети Удон се украсяват със свежи червени листа от Перила, носещи прохлада и възбуждащи апетита. Есенно време храните се украсяват с листа от клен, цветове на хризантема, а морковите и ряпата, се изрязват във формата на кленови листа. Даже някои японски готвачи се специализират в изготвяне на цветя от зеленчуци. От малки парчета ряпа, моркови и тиква, те пресъздават цветовете на ириса или розата и ги правят да изглеждат като истински.

Всеки сезон е представен от съответните японски спагети Удон : зимата с мандарини, пролетта с хурма (вид японска слива), лятото с пъстърва.

Сезонността се отразява и при подреждането на масата. В есенните и зимните месеци на масите в ресторантите се поставят купички с камъчета, в които са забодени малки книжни чадърчета. Това символизира бита на японския селянин да разтваря сламен чадър, когато вали.

Болшинството от ястията по правило се консумират със стайна температура (само ориз и супа се ядат горещи), поради което всичко. Както европейското, така и японското сервиране има своите правила. Например, оризът се поставя отляво, супата отдясно, основното ястие между тях, а отзад- различни туршии. Сосовете и подправките са отдясно на ястието, за което са предназначени. Хаши пръчиците за ядене, се поднасят на специални поставки, така че да не докосват масата, обърнати наляво с този край, с който се взема храната.

Особен вид на японската сервировка е бенто набор от традиционни ястия в специална кутия, приготвени вкъщи или купени в магазина. Бенто се яде в училища, институти, на излет, при по-дълги разходки и може да се купи не само в маганина, но и във вагон-ресторанти или да се поръча доставка до дома. Съществуват над 2000 вида бенто, като основните му съставки са: ориз задължително, зеленчуци (спанак, моркови, зеле, бамбукови връхчета, магданоз и други), водорасли и месо или риба. Всичко това е разположено в отделни секции. Има бенто специално направено за европейци. На кутиите задължително присъства датата и часа на производство.

Японците обичат да кръщават ястията с екзотични имена. Например пържената сепия се нарича ‘борови шишарки’, защото лъскавите парченца сепия приличат на шишарки. Месното ястие във фолио носи романтичното име ’сребърни ладии’, а разбитата на пяна настъргана ряпа – ‘облаци от ряпа’, ястието от кокоше месо и яйца е ‘родители и деца’. Наскоро по магазините се появява и специално консервиран сос за италиански спагети наречен ‘рай за кухнята’. Тякин (специална памучна тъкан, използвана при чайната церемония за подсушаване на чашите) е дала името си на един от най-известните сладкиши, приготвен от сладки картофи, защото именно в нея се изцеждат сварените картофи.

// Коментарите са изключени