Трифон Зарезан
Трифон Зарезан е български църковен празник, на който се почита Свети Великомъченик Трифон. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар на 14 февруари. Промяната в датите става през 1968 г. след като Българската православна църква въвежда Григорианския календар. Празникът е включен в цикъл от три последователни дни, които са известни като Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. В много от населените места в България обаче основният обред се извършва на 14 февруари. На този ден празнуват лозарите, винарите и кръчмарите. Известен е като Зарезан, защото в началото на пролетния сезон започва резитбата на лозята. Празникът се среща още и като Зарезановден, Трифон Зарезой, Трифон пияницата и Трифон Чипия, като последното идва от легендата според която светецът отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите.
В деня на Трифон Зарезан се извършва и ритуалното зарязване на лозите. Според традицията още в ранно утро стопанката омесва и опича хляб, който се декорира с моделирани от нея лози и натежали гроздове. Приготвя се пълнена с ориз или булгур кокошка, която стопанката поставя в нова шарена торба и я дава на мъжа си, заедно с бъклица вино. В този ден жени на лозята не ходят. Изключение от това правило се прави само в някои части на Югозападна България, където зарязването се изпълнява и от жени. Мъжете тръгват на групички към лозята след края на сутрешната църковна служба. След като всеки стопанин пристигне в своето лозе, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки, полива мястото с червено вино и благославя: “Колкото капки, толко коля грозде”. Мястото където е отрязана клонката се полива още и със светена вода и пепел, която е запазена от огнището на Бъдни вечер. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат върху калпаците си, през рамо, или на бъклиците, а други ги отнасят вкъщи и ги слагат на иконата у дома.
Когато ритуалът приключи мъжете започват шумни веселби и гуляи. Традицията задължава с изборът на цар, който се нарича Трифон. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилкова китка, която задължително е увита с червен конец. После подканя присъстващите с думите: Който е честит нека поеме китката и стане цар на лозата. Обикновено я взима по заможен човек и остава цар на лозата до следващия Трифон Зарезан. Онзи, който желае да поеме ролята на Трифон, взема китката и останалите мъже го поздравяват с думите: „Честито ти Трифонство“ или „Честито царство“. Когато изборът приключи се слагат лозови пръчки на главата на царя, мъжете го качват на каруца, която те теглят и започват да обикалят лозята. През цялото време царят благославя да се роди повече грозде и годината да е плодовита. Понякога някои мъже се скриват зад лозниците и питат: „Трифоне, виждаш ли ме?“ А царят отвръща: „Наесен хич да не те виждам от грозде!“.
След това под звуците на гъдулки, тъпани и гайди мъжете се връщат в селото и обикалят всички къщи. Задължително е царят на лозата да се носи от останалите на ръце. Хората ги посрещат в домовете си и ги черпят с вино и ракия. Първи от виното пие царят, а течността се поднася от стопанката в бял котел.
Виното, което остава в котела след приключването на почерпката се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. Вечерта царят кани всички в своя дом. Преди гощавката той се преоблича с нови дрехи, но задължително оставя венеца на главата си. Там неговата жена има ангажимента да подготви богата трапеза. Избраникът е длъжен да направи почерпката и се смята, че ако царят и мъжете не си пийнат добре, реколтата няма да е хубава.
Заради традицията за обредно зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. Още призори в деня на Трифон Зарезан, когато слънцето не е изгряло, двама души отиват при дървото. Тогава стопанинът, замахва с брадвата и заплашва фиданката с думите, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това и го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод.
За българите виното е здраве и поради тази причина много от старите хора казват: Пийни си винце, че то е кръвчица. Българите свързват виното със здраве и веселие и уважават това питие. Но, колкото и да се забавляват в деня на Трифон Зарезан мъжете знаят, че лозето не ще молитва, а мотика. Именно поради тази причина преди празненствата на 14 февруари се извършва и зарязване на лозите. Празникът днес се почита във всички градове. Традицията обаче се спазва най-вече в селата, като на места ритуалът не се е променил по никакъв начин и всичко се прави по старо му. Трифон Зарезан е първият празник след зимния слънчев кръговрат, чиято обредност се изпълнява сред природата.
Историята на Свети Трифон
Свети Мъченик Трифон е роден около 225 г. в малоазийската област Фригия. Благодарение на праведните си родители, в него от ранна възраст се разпалва любовта и предаността към Бог.
Историята разказва, че римският император Гордиан /238-244 г./ не бил християнин, но и не организирал гонения срещу вярващите в Христос. Владетелят имал дъщеря, която заболяла тежко. Опити да я излекуват правили най-известните лечители в империята, но безрезултатно. През цялото това време момичето повтаряло: „Никой не може да ме излекува, освен Трифон.“. Императорът наредил да се намери този човек и да се доведе. Тогава Свети Трифон бил на 17 години и след като го довели в Рим, той излекувал императорската дъщеря. Богатството, което получил от владетеля, младият Трифон раздал на бедните. Светецът живее праведно, но загива мъченически заради вярата си в Исус Христос. Трифон е арестуван и убит по време на гоненията срещу християните, когато начело на Римската империя застанал Траян Деций /249 – 251 г./. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не се отказва от вярата си и поради тази причина загива като мъченик.
Свети Трифон – покровител на соколарите
Малко известен факт е, че Свети Трифон е покровител и на соколарите. Преданието гласи, че руският цар Иван Грозни бил любител на соколите. Веднъж, когато владетелят излязъл да ловува в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное /днес е северно предградие на Москва/, изгубил любимия си бял северен сокол. Птицата била поверена за отглеждане на младия соколар Трифон Патрикеев. Цар Иван Грозни заповядал на гледача да намери сокола до три дни и ако след този срок птицата не билa при него, Трифон щял да бъде убит.
Тридневното търсене на гледача не се увенчало с успех. В края на срока младежът приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Тогава на сън му се явил Свети Трифон възседнал бял кон и със сокол на дясната ръка. Светецът проговорил на младежа: Стани, вземи този сокол и прославяй Бога, след което му казал къде точно ще намери птицата на цар Иван Грозни. Гледачът станал и се отправил към Митищенската гора, към която го насочил Свети Трифон. По указанията на светеца намерил дървото, а на върха бил кацнал изгубения царски сокол. Така младежът занесъл птицата на владетеля и спасил живота си.
За да се помни това чудо, благодарение на което била избегната смъртта, Трифон Патрикеев изградил малък параклис на мястото, на което му се явил Свети Трифон. По-късно параклисът бил разширен и там се извисявала църква, която съществува и до днес. Посетителите могат да видят на стената и интересна фреска – Свети Трифон с кацнал бял сокол върху дясната му ръка. Творбата е известна като „руска икона“ на Свети Трифон и оригиналът и се съхранява в Третяковската галерия.
По-късно подобни изображения на светеца със сокол станали много разпространени, като на част от тях има и надписи „Св. мъченик Трифон соколарят“. Заради това православните соколари почитат Свети Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бог.
Трапезата в деня на Свети Трифон
В Деня, в който почитаме Свети Трифон на трапезата трябва да има варена кокошка, която е възможно да се напълни с ориз или булгур, печена луканка, суджук, омлет, прясна пита, тутманик. Народното поверие сочи, че колкото повече вино се изпие на този ден, толкова по-голям ще е добивът от лозите. Възможно е на трапезата да се сложат печени ядки от орехи, лешници, фъстъци, както и сушени плодове.