Това е един от дванайсетте велики христиански празници, чествани и от православни, и от католици. Според църковното предание това е денят, в който Божията майка напуснала земния живот и отишла при Сина Си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. От тук идва и думата „успение“ – блажено заспиване.

Малко преди да бъде разпнат на кръста, Исус предаде грижите за майка си на своите ученици, и по-точно, на евангелист Йоан. След смъртта, Възкресението и възнесението Господни, присъствието на Божията майка е било изключително важно за християните, защото тя им напомняла за Учителя, който вече не бил с тях. В същото време, юдеите и езичниците се страхували от Нейното влияние и я мразели заради почитта, която християните и оказвали, затова искали да я убият.

Пресвета Богородица била на 64 години, когато веднъж, докато се молела на Елеонската планина, видяла пред себе си архангел гавриил с палмово клонче в ръка. Той и възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд – в Божието царство при нейния Син. Когато се върнала у дома, Св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, озаряващо нейното лице. Тя му разказала за случилото се и с радост започнала да се готви за предстоящото събитие.

Пресвета Богородица имала едно съкровено желание: да види още веднъж светите апостоли, които били пръснати по целия свят да проповядват евангелието. Желанието и се сбъднало – по чудесен начин всички апостоли, освен Тома, в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Всички били смаяни, като се видяли един друг. Света Богородица им съобщила за предстоящата Си смърт и ги молила да не скърбят за Нея.

В деня на нейното преставяне покривът на къщата като че ли се разтворил а сам Господ Иисус Христос, обкръжен от ангели и светци, слязъл от небето за душата на пресветата Си Майка. Наоколо се носело пеенето на ангелите и всички присъстващи се изпълнили с неизказана духовна радост. като пристъпили към одъра с тялото на Божията майка, учениците забелязали, че лицето и сияело и благоухание се разнасяло наоколо.

Апостолите погребали тялото в пещера при Гетсимания (мястото, където бил арестуван Иисус) и затворили с камък входа. В продължение на три дни непрестанно се молели и през цялото +време пеели ангели.

На третия ден след успението на Света Богородица пристигнал и св. Тома. Той много се огорчил, че не заварил жива Пресветата Дева. Апостолите отместили камъка от гроба, за да може той да се поклони и да се сбогува с нея, но когато влезли в пещерата, видели, че тялото на Божията майка го няма. Сстанала само плащаницата, с която било покрито.

Още същия ден Св. богородица им се явила от небето, сияеща в слава и обкръжена от ликуващи ангели. „Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всичките дни“. Тогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия майка била възкръснала в третия ден след успението и с тялото била взета на небесата.

Над пещерата издигнали църква и оттогава започнали тържествено да честват успението й. Нещо повече, то се превърнало в един от най-големите празници в православната и католическа култура.

На иконите обикновено Богородица се изобразява три пъти: веднъж тялото й, положено на одър, втори път душата и като невинен младенец и понякога и в най-горната част на иконата – Богородица на небето.

У нас народът нарича Успение Богородично още Голяма Богородица, Голяма черква. На този ден не се работи, правят се курбани и сборове, а болните нощуват на „свети места“ за здраве.

Раздават се осветени в църква от първите плодове на сезона – дини и грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за Бог да прости починалите. Тъй като са пости, на трапезата се поднасят: прясна питка, изпечена от брашно от новото жито, тиганици, варени жито и царевица, тиква. разрешена е и риба. Жените даряват на църквата изработени от тях платна и месали, свещи, а мъжете – пари.