Амарант или щир, както е позната у нас, е зърнена култура, която се отглежда от 8000 години насам. Добивът на растението се сравнява с този на ориза и царевицата. Амарантът е бил особено важна част от религиозните ритуали на ацтеките.
Отглеждането му като култура е забранено от конкистадорите, при завладяването им на ацтеките. Тъй като, до този момент, растението продължавало да расте като плевел и не е било достатъчно популярно като зърнена култура.
Изследванията, довели до по-задълбоченото познание на амаранта, започнали през 1970 година в САЩ. До края на 70-те няколко хиляди декари обработваема земя били засети с амарант.
Днес, голяма част от производството се предлага като здравословна храна в магазините. В Мексико също се отглежда амарант, но в ограничени количества, където се използва за направата на бонбони, носещи интригуващото име "Испански бонбони за щастие".
Традиционни мексикански бонбони, направени от амарант
Особено популярни по време на различни фестивали. От растението може да се извлича и масло, особено ценно и с различни търговски цели.
В суров вариант зърното е негодно за консумация от хора, тъй като организма не може правилно да го усвоява и преработва. Но варен, е силна конкуренция на пшеницата и съдържа редица полезни вещества.
Протеинът, който се съдържа в него, е в необичайно високо количество. Но значимите хранителни свойства на суровите зърна са доста по-малко от очакваните. Сваряването им, значително намалява токсичните ефекти.
Зърното от амарант е богато на лизин – аминокиселина, важна за растежа и възстановяването на тъканите, не съдържа глутен, което го прави подходящо за хора с глутенови алергии.
