Макар и да не е българска рецепта и да не се среща на много места у нас, бейгълът е сред онези печива, които печелят вниманието с приятния си, различен вкус. И с факта, че от тях стават страхотни сандвичи!
Винаги съм предполага, че бейгълът, тъй като е особено разпространен и почитан на територията на Северна Америка, е кулинарна творба на Новия свят. Историята му обаче далеч не е толкова нова... Нито толкова кратка!
Оказва се, че бейгълът се е търкалял наоколо стотици години подред. Откъде обаче е започнало всичко?
Тук историците не са на едно мнение, тъй като има много теории за произхода на думата бейгъл (bagel).
Етимология на думата
На германския език Идиш, използван от около 4 милиона евреи, се е наричал beygel, на среден горногермански - bouc, на старонемски - boug. Всички тези думи означават пръстен или гривна. Друг вероятен произход е думата bügel, с която наричали кръглия хляб.
Важно е да се отбележи, че рождената дата на бейгъла е поне отпреди 600 години, вероятно и повече. Основната версия, която всъщност е подкрепена с достатъчно факти, ни отвежда в Полша.
История на бейгъла – германците, поляците и евреите
Има един автор, който посвещава цяла книга на богатата и наситена с много социално-политически нюанси история на бейгъла – Мария Балинска (Maria Balinska). В изданието The Bagel: the Surprising History of a Modest Bread, сиреч "Бейгълът: Изненадващата история на един скромен хляб", тя споделя с читателя няколко теории. Първото й предположение гласи, че кръглият хляб с дупка е пристигнал в Полша от Германия заедно с миграционния поток от 14 век.
По това време, претцелите също набират скорост и започват да се правят в манастирите, като обреден хляб. Вярва се, че, веднъж навлезли в Полша, претцелите придобиват кръгла геврековидна форма и местните започват да ги наричат obwarzanek. Писмени доказателства за тяхното първоначално производство датират от 14 век.
Пресни бейгъли в Монреал. Източник: Wikipedia
Заедно с германците обаче има още един народ, който поема към Полша – еврейския. По това време приготвянето на хляб било забранено за евреите. Тази забрана се кореняла в разбирането, че на тях, като на врагове на Църквата, трябва да им бъде забранено да имат какъвто и да е допир с хляб, заради свещената връзка между тестеното изделие и Исус. Ето защо срещу евреите често имало официални закони, които им забранявали да пекат хляб с комерсиални цели.
Това обаче започва да се променя в периода 1569–1795, когато Полша е вероятно най-свободната за онова време територия в Европа. Тук започват да царуват разбирателство и образованост, а самите поляци се самооценявали като "народът на свободните хора". Точно в тази времева отсечка, която няма да описвам с исторически детайли, настроението към евреите драстично се променя и те масово започват да се издържат с пекарство на тестени изделия, включително бейгъли.
Бейгълите и САЩ
Представете си, че към днешна дата в САЩ се купуват много повече бейгъли, отколкото понички. Май рекламният слоган на един от най-големите производители на донъти в САЩ – Америка се изхранва с понични (America runs on donuts) – е далеч от истината.
Бейгълите пристигат в Щатите заедно с полския пекар Хари Лендер, който през 1927 година пристига в Ню Хейвън, Кънектикът. И прави нещо революционно - отваря първата фабрика за бейгъли. Неговата компания се счита въобще за първата, която започва да произвежда замразени гевречета, за да снабдява с тях супермаркетите. И ето го и началото на бейгъл манията!
Тъй като в България напоследък навлизат все повече и повече "външни" рецепти, бейгъли могат да се открият в менютата на кафетерии и пекарни. В това няма нищо лошо – който е хапвал бейгъл, знае колко вкусен е той! Още повече, може да бъде приготвен и в домашни условия.
Предлагам ви една чудесна рецепта за бейгъл, за да се убедите сами във вкусовите му качества! Скоро очаквайте и историята на претцела, а ако ви се чете за нещо по-българско – очаквам предложенията ви за тема! Можете да ми ги подшушнете на страницата на Кулинар във Фейсбук.
