Брюкселското зеле е от семейство Кръстоцветни. Негови "братя” са броколи, зеле и карфиол. Брюкселското зеле, за разлика от обикновеното, представлява дълго и право растение, достига до 60 см височина, с едри листа.
Ядивната му част са малки зелчици с диаметър от 2 до 5 см, които се образуват в пазвите на листата. Броят на зелчиците на едно стъбло може да достигне до 90.
Брюкселското зеле в широко отглеждано в Европа от няколко века. Счита се, че родината му е Белгия, макар че за първи път започва да се култивира в Италия. Оттам се появява и името му "брюкселско” зеле.
Брюкселското зеле неслучайно има леко неприятен вкус, подобно на други Кръстоцветни – броколи и листно (къдраво) зеле. Тези зеленчуци са изключително богати на антиоксиданти, витамини и минерали,чието действие се отразява и на вкусовите ни рецептори като лека трапчивост.
Това обаче изобщо не трябва да ни спира да хапваме брюкселско зеле. Както с всеки друг продукт, тайната е приготвянето. Ако е направено добре, брюкселското зеле може да се превърне в един от любимите ви зеленчуци.
Сурово, макар и полезно, е доста твърдо и не особено вкусно освен ако не се направи на салата с подходящ дресинг. Ако се прекали с варенето или печенето, зелчиците губят вкусовите си качества и придобиват вкус на гъба.
Има обаче един лесен трик, с който може да проверите дали зелето е сварено – ако може да се продупчи с клечка за зъби, можете да го махате от котлона. При варене увеличава обема си.
Брюкселското зеле има деликатен вкус, когато е младо. Познава се по зелените листа, които трябва да са твърди, пънчето да е бледо и да не е изсъхнало. Може да се съхранява до 4-5 дни в хладилник, най-добре в хартиен плик, за да се предпази от изсъхване.
Ако сте купили брюкселското зеле на стебло, запазете зелчиците на него до момента на ползване. Не трябва да се отрязват твърде късо от стеблото, за да не се разпаднат при готвене. Преди употреба се измива много добре, отстраняват се изсъхналите листенца и се правят малки разрези в основата на всяка зелка. Слагат се във вряща, подсолена вода.
Брюкселско зеле на стебло
Брюкселското зеле е изключително полезно и богато на хранително вещества. Нарежда се на едно от първите места сред храните от растителен произход. Една порция от зеленчука, което е около половин чаша, снабдява организма с 20 основни витамина. Например в половин чаша има 48 мг витамин С, който е антиоксидант, 78 мг витамин К, както и много В витамини.
Освен това – огромно количество витамин А (помага на ретините да различават цвят), заекстан и лутенин (филтрират светлината). Затова брюкселското зеле се препоръчва за подрастващи и възрастни с влошено зрение.
Антиоксидантът витамин С, който се съдържа в брюкселското зеле, е в изключително големи количества – между 150 и 250 мг. Освен това е в много стабилна форма, която не се разрушава при съхранение.
Съдържа значителни количества желязо, което го прави подходяща храна при малокръвие. Богат е на витамин В2, РР, каротин, калций, цинк, магнезий, манган, фосфор, минерални соли (натрий и калий), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, органични киселини и етерични масла.
Оказва антивъзпалително действие на организма, подпомага за пречистване на черния дроб и снабдява с ценни антиоксиданти. Заради големите количества витамин К подпомага съсирването на кръвта и често се прилага, за да се ускори лечение и при отоци.
Една порция брюкселско зеле съдържа 6 гр въглехидрати, от които 2 са фибри. Фибрите намаляват холестерола в кръвта, намалят риска от сърдечно-съдови заболявания, дори предпазват от диабет тип .
Брюкселското зеле притежава вещества, които помагат при борбата с рака. Богато е на глюкозинолати (съединения, които принадлежат към групата на фитохимикалите). Доказано е, че глюкозинолатите стимулират апоптоза в раковите клетки (програмирана клетъчна смърт). Освен това подпомагат премахването на потенциални канцерогени в организма.
Варенето на кръстоцветните, включително и на брюкселското зеле, в продължение на 10-15 минути намалява съдържанието на глюкозинолатите с 20-60 %. Затова се препоръчва при борба с рака да се приготвят на пара или пържени. Тези резултати са доказани от изследователи от Института Линус Паулинг.
Брюкселското зеле оказва благоприятно действие на целия организъм. Не се препоръчва единствено при хора, които имат нарушена функция на щитовидната жлеза (както и всички зеленчуци от сем. Кръстоцветни). Това е заради съдържащите се в тях гойтрогени.
Има много начини да си приготвите брюкселско зеле. Подхожда с пресни подправки – босилек, розмарин, мащерка, салвия. Може да се приготви на салата, туршия, варено, на пара, пържено, печено – всякак според вашите предпочитания.
Много вкусно става, след като е сварено или приготвено на пара, да се залее със сос от сметана и различни сирена. Може дори да го панирате, така както панираме карфиол и броколи. Вариант е да го запечете с гъби, бекон и бешамелов сос.
Използвайте максимално въображението си, за да направите брюкселското зеле един от любимите си и често присъстващи на масата продукти, тъй като ползите му върху организма са изключителни.
