От началото на човешката цивилизация до днес множество народи са нахлували в Иран и са завладявали нейните територии. Всичко това води до обогатяването с нови обичаи, вярвания и храни. Древните вавилонци, асирийци, персийци, гърци, римляни и турци са само част от тези, които са оказали огромно влияние върху иранската кухня и култура.
Иранската кухня често е наричана "персийска". Това се дължи на факта, че до 1934 г. страната е била известна като Персия.
Някои от най-известните ястия в Иран произлизат именно от арабите, гърците, турците и руснаците. Благодарение на Гърция, в страната днес се консумират лозови сърми и йогурт. Ястията от агнешко и смокините пък са били донесени по време на арабската инвазия.
Триста години по-късно, турците разширяват Османската империя на територията на Персия. В този период днешните иранци се научават да правят зелеви сърми и да пълнят различни плодове и зеленчуци.
По същото време се разпространява рецептата за кюфтета, както и тази за кебап, които и до днес се консумират в цялата страна. Кебапът дори е станал едно от националните ястия. Силното турско кафе също намира мястото си в кухнята на Иран. Традицията да се пие много чай пък е дошла от Русия.
Въпреки че често е категоризирана като кухня от Близкия Изток, иранската кухня може да докаже своята уникалност по различни начини. Един от тях е приготвянето на храна със силно контрастиращи аромати или комбинациите от сладко и кисело или леко и пикантно.
До голяма степен, храната в Иран се основава на ориза. Той е относително евтин и се отглежда на територията й, което го прави достъпен за всички.
Типично местно ястие е chello. То се приготвя от сварен ориз, гарниран със зеленчуци, риба и месо. Другото много популярно национално ястие носи името polo и също представлява ориз с още няколко съставки.
Хлябът, който е най-широко консумиран в страната, е плосък и често се пече върху малки камъни. Той заема основно място в иранската диета. Съществуват и няколко негови разновидности, като lavash, който представлява много тънък хляб, който лесно се чупи и се сервира за закуска. Освен него, се прави и sangak – по-дебели питки, обикновено с триъгълна форма, които имат малки "трапчинки" по кората.
Хората в селата по-често правят сами хляба си, докато тези в градовете вече са свикнали да си купуват хляб от множеството пекарни.
Месото, което основно е пилешко или агнешко, се поднася като кебап (парчета месо, изпечени на шиш). Месо се добавя и в супи или яхнии, в зависимост от предпочитанията на семейството.
Ab-gousht е типична за Иран супа, приготвена от овче месо и нахут.
В супите и яхниите се добавят още малки кюфтенца, зеленчуци (най-вече патладжан), плодове (ябълка, дюля) и дори кисело мляко.
Дюлите, крушите, гроздето, фурмите, кайсиите и иранските пъпеши често се сервират за десерт, ароматизирани с розова вода. От сладките храни, на особена почит се радват халвата и баклавата, които са често срещани в целия Близък Изток. Освен тях иранците обичат много сладолед и различни видове пудинг.
Десертите се поднасят с кафе или чай, но напитката doogh също е много предпочитана. Тя се прави от кисело мляко, което се смесва с газирана вода и сок от прясно изцедени плодове.
Според местните традиции, преди някой да прекрачи прага на чужд дом, трябва да свали обувките си. Освен това, трябва да носи подарък и задължително да отговори на поканата за вечеря с покана към домакина.
Когато ястието е готово, то се поставя на пода, върху покривка, наречена софра. По време на вечерята всички седят с кръстосани крака и пред всеки има индивидуални чинии, купи и прибори, обикновено вилица и лъжица. Важно изискване е хората от противоположни полове да не седят един до друг по време на хранене. Говоренето пък е сведено до минимум.
Рамазанът е най-свещеното време от годината за всички мюсюлмани. През деветия месец от ислямския календар вярващите постят от изгрев до залез всеки ден. Те считат, че по този начин пречистват телата и умовете си.
По това време на годината голяма част от хранителните магазини и ресторантите са затворени или работят само в определено работно време, различно от стандартното.
