Скоро моя прителка се върна от Венецуела. Като един запален кулинар, аз побързах да я разпитам за местната кухня.
Без много да се бавя, със същата скорост ще ви разкажа за впечатленията, които тя сподели с мен.
Информацията е от първа ръка, както казваме ние тук, защото рецептите са взети от баба Адриана, любезната домакиня, която се оказала и добра кулинарка.
Местните не сядат на закуска без арепас. Царевичните питки служат и за предястие, което си поръчват в ресторантите, гарнирано с пържени банани. Нещо, което също е сред любимите ястия.
Използват се зелени банани, за да могат да издържат на топлинната обработка.
Тъй като консистенцията на банана си е месеста, след като се панира прилича на хляб.
Морските деликатеси също са неразделна част от менюто на вецецуелците.
Торта Quesillo. Източник: Thinkstock/Guliver
Сладко-солените комбинации никак не са им чужди. Ако сте почитатели на фюжън кухнята, ще се зарадвате на cachapa - малки, сладки, плътни царевични палачинки с бяло сирене queso de mano, което наподобява нашето, но има текстурата на моцарела. Палачинките се заливат с разтопена захар.
Frijoles (черен боб) е традиционната гарнитура към Pabellón criollо - ястие с накъсано телешко месо, задушено с лук и чесън.
Всичко това се залива с доматен сок и се оставя да ври. По традиция се сервира с пържени банани, нещо, което се обазалагам, че ще предизвика смесени чуства в повечето от вас.
А за да бъде учудването пълно, към цялото кулинарно изобилие в тази гозба може да се сложи и ориз. Стана доста хранително, меко казано. Но това ястие се счита за национално и е нещо като емблема за местната кухня.
Като закуска между храненията, често се приготвят tequenos, традиционна рецепта за град Los teques – тестени фунийки, пълни с меко сирене, което, след като се запържат, се топи в устата, буквално.
Arepas. Източник: Thinkstock/Guliver
Коледните и новогодиши празници са придружени с вкусен хляб pan de jamon, навит на руло, напълнен с шунка и стафиди.
Тъй като споменах баба Адриана, трябва да ви споделя и рецептата, която тя приготвя почти постоянно, защото е любима на цялото й семейство. Mil hojas е вкусна торта, която обаче има дълга рецепта, по думите на моята приятелка.
Но имам тържествено обещание за точната рецепта на тази торта, която ще споделя с вас, разбира се, веднага щом получа.
Друг традиционен сладкиш е torta tres leches – торта с три млека. Всъщност това са и всичките съставки на сладкиша. Два вида кондензирано мляко и течна сметана.
Слагат се на водна баня на котлона и след като се сгъстят имаме готов сладкиш. Звучи интригуващо. За да допълня сладката палитра ще спомена и торта quesillo. една от най-често приготвяните торти във Венецуела.
Истинско изобилие, признавам си, впечатлена съм.
