Открай време се "знае", че готвенето в тефлонови съдове крие известни и не чак толкова известни здравословни рискове. Като доказателство за това се привеждат най-различни аргументи, вариращи от "Храната, приготвена на тефлон, просто няма същия вкус" до "Учени са го доказали...".
Но както може би всеки човек с минимално количество здрав разсъдък знае, вкусът на храната може да варира поради много различни причини, а учените никога нищо не доказват, а просто формират хипотези и тестват тяхната валидност във времето. В зависимост от това какво показват болшинството от научните изследвания в определен момент, становището на науката по даден въпрос може да варира.
Добрата новина е, че засега науката няма категорично становище по въпроса за тефлоновите съдове. Ако искате да знаете какво е "категорично становище", вземете за пример тютюнопушенето и риска от рак на белите дробове. Ето по този въпрос науката е особено категорична и горещо съветва да не пушите, ако искате да сте здрави.
Сега да се върнем на тефлонова тематика обаче. Едно наскорошно изследване от съседна Гърция1 стана повод за изписването на какви ли не сензационни заглавия. И с право - наред с други неща, то демонстрира наличието на положителна връзка между употребата на съдове с незалепващо покритие и инцидентността на колоректален рак. По-точно, беше изчислено, че готвещите в такива съдове са с 57% по-голям риск от заболяване.
Какъв е проблемът с този тип посуда обаче и откъде-накъде се съмняваме в него, а не в керамиката, да речем? Проблемът с незагаращите съдове е, че в тяхното покритие може да бъде открито едно съединение с умопомрачителното име перфлуороктанова киселина. За краткост и душевен мир оттук нататък ще я наричаме само PFOA, както и може да бъде срещната на повечето места в интернет. Това съединение наистина е потенциално канцерогенно и още по-лошото е, че циркулира в кръвообращението на практически всеки представител на т.нар. западно общество.
Интересното обаче е, че тефлоновите съдове са може би последният източник (ако въобще са такъв) на PFOA в тялото ни. За това свидетелства едно изследване от далечната 2005 година2, в което четем:
"Тестваните съдове с покритие се отличават със сравнително ниско остатъчно ниво на PFOA и вероятно не са значителен източник на PFOA. Нещо повече, тестът с екстремно нагряване на съдовете не увеличава съдържанието на PFOA (а го намалява с всяка следваща употреба, бел. ред.)
[...] Тъй като готварските съдове са предназначени за многократна употреба, би следвало съдържанието на PFOA в покритието им да намалява с времето, докато в крайна сметка се доближи до нула."
От друга страна, изследването установява, че много по-вероятни кандидати за източници на PFOA в "менюто" ни са хартиите с химични покрития и добавки като тези, които се използват при пуканките за микровълнова. Последните, например, излъчват около 100 пъти по-големи количества флуорохимикали в храната в сравнение с един добре нагорещен тиган с незалепващо покритие.
Всичко това ни кара да подхождаме с особен скептицизъм към твърдението, че тефлоновите съдове са вредни за здравето и "причиняват рак". Много по-вероятно е резултатите от гръцкото изследване да се дължат на фактори, които не са били отчетени. Като например това, че:
- Хората, които използват повече съдове с незалепващо покритие, може би ядат повече пържена храна, за която знаем, че също се свързва с по-висок риск от колоректален рак3;
- Хората, които използват повече съдове с незалепващо покритие, може би са по-склонни да прегарят храната и месото си (понеже се чистят по-лесно). За връзката между консумацията на препечени меса и колоректалния рак сме писали подробно в друг материал.
- Хората, които използват повече съдове с незалепващо покритие, може би правят нещо трето, за което нито ние, нито авторите на изследването са се досетили.
С други думи, запазете спокойствие и все още не бързайте да изхвърляте тефлоновите си съдове. А ако случайно пушите, по-добре спрете.
Източници:
1. Kontou N, Psaltopoulou T, Soupos N, Polychronopoulos E, Linos A, Xinopoulos D, Panagiotakos DB. The role of number of meals, coffee intake, salt and type of cookware on colorectal cancer development in the context of the Mediterranean diet. Public Health Nutr. 2013 May;16(5):928-35. doi: 10.1017/S1368980012003369. Epub 2012 Aug 8.
2. Begley TH, White K, Honigfort P, Twaroski ML, Neches R, Walker RA. Perfluorochemicals: potential sources of and migration from food packaging. Food Addit Contam. 2005 Oct;22(10):1023-31.
3. Miller PE, Lazarus P, Lesko SM, Cross AJ, Sinha R, Laio J, Zhu J, Harper G, Muscat JE, Hartman TJ. Meat-related compounds and colorectal cancer risk by anatomical subsite. Nutr Cancer. 2013 Feb;65(2):202-26.
