Джинджифиловите сладкиши (gingerbread на английски) се приготвят в Европа още от далечния 11 век. На някои места представлявали мек, деликатен и пикантен десерт, на други – хрупкави, плоски бисквитки, а на трети – топъл, плътен и тъмен хляб, нарязан на квадрати.
Стара европейска традиция
Както се досещате, разнообразието при приготвянето на тези сладки винаги е било, и продължава да бъде, изключително. Общият момент е наличието на джинджифил в рецептата, както и изрязването във формички и шарените декорации.
В Средновековка Англия например джинджифиловият хляб бил хитър начин за съхранение на джинджър. Самата рецепта представлявала интерпретация на старите френски gingebras. Самото име произлиза от латинското наименование на джинджифила –Zingiber officinale.
Иначе чак през 15 век терминът започва да се прилага към десерт, който се приготвя с петмез и овкусява с джинджифил. По това време пекарите откриват способността на джинджъра да "консервира" тестените изделия. Вероятно на този му ефект се дължи продължаването на традициите с джинджифиловите сладки и печива.
При всички положения, веднъж "открит", този десерт непрестанно е изкушавал всички със своя неповторим аромат и атрактивен вид. Джинджифиловите сладки традиционно са се предлагали на различни панаири в Англия.
Разнообразните им форми пък се асоциирали с различните сезони – сладките във формата на цветя се продавали около Великден, а тези с формата на животни и птици – през есента. В някои английски села съществувала традицията неомъжени жени да похапват "съпрузи", направени с това тесто, по време на панаирите, за да увеличат шансовете си за женитба.
От всички европейски страни, Германия е с най-дългата традиция в изпичането на плоски джинджифилови сладки.
Във форма на сърце, тези сладки са чудесни като играчки за елха. Източник: sxc.hu
Джинджифиловите къщички и Коледа
През 19 век традицията се "модернизира", благодарение на приказката "Хензел и Гретел" на Братя Грим. Как станало това ли?
Братята дълго време събирали стари немски народни приказки и така открили разказа за двете деца, изоставени в гората от бедните си родители, където открили къща, изработена от сладкиши и шоколад. До ден днешен германците си "построяват" такива сладки къщурки, които носят наименованието Lebkuchenhaus.
Имено около Коледа ароматните сладки привличат най-много внимание върху себе си. Любопитно е, че немската традиция с приготвянето на джинджифилови къщички никога не става толкова популярна в Англия, колкото в Северна Америка. Именно на този континент днес могат да се открият най-страхотни разновидности на десерти на основата на джинджифилово тесто.
В Берген, Норвегия, от 1991 година насам си имат цял град, който е построен изцяло от джинджифилови къщи - Pepperkakebyen. Той може да бъде посетен безплатно от деца под 12-годишна възраст, на които им се предоставя възможността да издигнат още една сладка постройка с помощта на своите родители.
Джинджифиловите къщички се строят и в България :)
Доказателство за това е чудесното предложение, което ни изпрати нашата вярна приятелка Росица Петкова. Още повече, тя на драго сърце сподели и начина на приготвяне... Ние, от своя страна, го споделяме с вас!
Джинджифиловата къщичка на Роси Петкова
Източник: Росица Петкова
Необходими продукти за тестото:
85 гр. масло
3 с.л. захар
100 гр. мед
1 яйце
350 гр. брашно
½ к.л сода бикарбонат
1 с.л. джинджифил
1с.л. канела
кората на един портокал
кората на един лимон
За " лепило” и украса:
4 белтъка
4 ч.ч. пудра захар
сладкарски бои
Начин на приготвяне:
В купа смесете брашното, содата и подправките.
В дълбок съд разтопете маслото, захарта и меда на тих огън. След като изстине, към сместа добавете яйцето, брашното с подправките и цитрусовите корички. Замесете тесто.
Готовото тесто оставете да престои в хладилник поне за час.
Следва разточването на тестото с дебелина около половин сантиметър, и изрязването частите на къщичката.
Пече се върху хартия за печене, в предварително загрята на 180 С фурна , за 8-9 минути.
За "лепило” и украса на къщичката с миксер разбийте белтъци, към които постепенно се добавя пудра захар.
Част от тази смес се ползва за слепване една за друга частите на къщичката, а останалата се оцветява със сладкарска боя за декорацията.
Важно! След като къщичката се сглоби, трябва да престои едно денонощие, преди да се украсява, за да може да стегне "лепилото”.
