Разнообразието на индонезийската кухня се дължи преди всичко на факта, че страната се състои от около 6000 населени острова, всеки от които има своя регионална кухня. Освен това местното меню търпи значително влияние и от чуждестранните кухни като тези на Индия, Близкия изток, Китай и не на последно място Европа.
В цялата си история Индонезия е участвала активно в търговията, което се дължи на разположението ѝ и на природните ѝ ресурси. Испанските и протугалски търговци са донесли множество продукти от земите си, дори преди холандците да дойдат и да колонизират по-голямата част от архипелага. Островите Малуку са известни като "Островите на подправките", защото именно от тях тръгва въвеждането на множество подправки като карамфил, индийско орехче и син джинджифил.
Различните части на архипелага се наблюдават големи различия по отношение на приготвяните ястия. Като цяло кухнята в Суматра е повлияна повече от Близкия изток и Индия, ето защо там се готви повече месно къри със зеленчуци, Кухнята на Източна Индонезия пък напомня повече на полинезийската и малайзийската. Елементи от китайски ястия се срещат почти навсякъде в Индонезия. Сред тях са юфката, пролетните рулца и малките топчета месо или риба, които се приготвят по различни начини.
Индонезийските ястия често се ядат с комбинация от лъжица в дясната ръка и вилица в лявата, макар че в някои части на страната като Западна Ява и Западна Суматра, хората се хранят предимно с ръце.
Оризът намира важно място в местната кухня и култура като цяло. Най-често той се консумира самостоятелно или със зеленчукови добавки, които обаче не се смесват с него, а се сервират отделно. Местните хора приготвят ориз с кокосово мляко, като понякога добавят и куркума, а в други случаи го задушават с бананови листа. Оризът се използва и за направата на оризово вино или в различни национални десерти. В сухите райони на страната по-често се консумират маниока и царевица.
С думата "бумбу" индонезийците наричат определена смес от подправки, сосове или някои сезонни пасти. Смята се, че черният пипер, куркумата, лимонената трева, кориандъра и тамаринда са въведени от Индия, докато зеления лук и чесъна са дошли от Китай. Подправките от континенталната част на Азия са били въведени много по-рано, още в древни времена, като по този начин са станали неразделна част от индонезийската кухня.
Нещо типично за храната в Индонезия е фактът, че в много голяма част от местните ястия като съставка се използват фъстъци. Ядките са били донесени от Мексико от португалските и испанските търговци през XVI век и с течение на времето са се превърнали в ключова съставка в местната кухня. Фъстъците се използват за гарниране на различни ястия, като намират място и в множество сосове и маринати. Един от най-популярните сосове в страната е sambal kacang, представляващ смес от люти чушки, чесън, лук, захар, сол, счукани пържени фъстъци и вода. Освен това фъстъченото масло е едно от най-често използваните за готвене в Индонезия.
Изобилието от кокосови дървета в тропическа Индонезия е довело до измислянето на разнообразни начини за използването на кокоса в храната. Кокосовото мляко е често срещана съставка на архипелага. Използването на кокосово мляко не е характерно единствено за индонезийската кухня. То може да бъде намерено и в индийската, тайландската, малайзийската, филипинската и бразилската кухня.
Тропическите плодове са важна част от индонезийската диета. Те се ядат пресни или от тях се правят сокове и десерти. Много от плодовете като мангостана, рамбутана, плодовете на хлебното дърво, дуриана и банана са местни, но произходът на много голяма част от другите плодове е спорен. Ягодата, пъпешът и ябълката например се отглеждат в много по-хладни места и се отглеждат предимно в планинските райони на страната.
В Западна и Централна Индонезия основното ястие се готви в късната сутрин и се яде около обяд. В повечето семейства храненето не е времето, когато се очаква всички членове на семейството да се съберат на едно място. Поради тази причина повечето ястия са направени така, че да могат да останат годни за консумация, дори и ако бъдат оставени на масата при стайна температура в продължение на много часове. Обикновено се сервира супа или салата заедно с едно основно ястие.
В източната част на Индонезия като например на островите Папуа и Тимор, където климатът е по-сух, храната се базира най-вече на източниците на въглехидрати и на кореноплодните растения.
Едно от типичните ястия на Западна Ява е салатата karedok, която включва дълги зърна боб, бобови кълнове, крастивици и пикантен сос. Ястието mie kocok пък е супа с телешко месо, юфка и яйце. Печената маниока със сладък кокосов сос също е предпочитана в този район.
Храната в Централна Ява се отличава със сладкия си вкус и с ястието gudeg. То се приготвя от къри от плодовете на хлебното дърво и е изключително сладко. В тази част на Индонезия хората традиционно готвят и nasi liwet, което се прави от ориз с кокосово млко, неузряла папая, чесън и дребен лук, като всичко това се поднася с пиле или с яйца. От десерите най-обичани са палачинките с кокосово мляко, покрити с шоколад, с банан или с плодовете на хлебното дърво.
Източна Ява е районът, в който се яде много повече риба, като ястията не са толкова сладки и съдържат по-малко подправки. Пилешко с фъстъчен сос се приготвя най-вече в Мадура.
В сърцето на архипелага се намира остров Бали, в чиято кухня ясно се отличава ястието lawar. То се приготвя от нарязан кокос, чесън, чили, свинско или пилешко месо и кръв. Bebek betutu пък е патица, пълнена с подправки, която се увива в бананови листа и кокосови черупки и се приготвя на жар.
- Западна Суматра е известна предимно с ястията с биволско месо, докато в Северна суматра в храната преобладава свинското и дори кучешкото месо. В Папуа и Малуку рибата също присъства, но не толкова, колкото в кухнята на Източна Ява. В северната част на Сулавеси се яде много повече месо в сравнение с останалите части на страната, като преобладава свинското, месото от птици и морските дарове.
Най-популярните напитки в страната са чаят и кафето, наричани съответно teh и kopi. Чаят се сервира най-често сладък, докато напитката kopi tubruk представлява кафе, смесено със захар и гореща вода, което се налива в чашата без да се премахва утайката. Жасминовият чай е най-популярният от всички чайове в Индонезия. Чаят и кафето обикновено се сервират горещи, но студеният сладък чай също се пие в множество домакинства.
Плодовите сокове от портокал, гуава, манго и авокадо присъстват често на масата. Сокът от авокадо се сервира с кондензирано мляко и шоколадов сироп и може да бъде считан и за десерт.
Горещите сладки напитки като bajigur и bandrek са особено популярни в Западна Ява. И двете съдържат кокосово мляко или кокосова захар, смесени с различни подправки. В същия район се пие и sekoteng - нтересна комбинация от джинджифил, фъстъци и хляб нарязан на кубчета.
Тъй като преобладаващата част от населението е мюсюлманска, съществува религиозна забрана за консумиране на алкохол. Въпреки това има няколко местни алкохолни напитки, които се приготвят на територията на архипелага.
Според китайски източник, хората, живели в древността в Ява са пиели вино, направено от палмов сок, наречено tuak. Днес то продължава да бъде популярно в много райони на страната като Северна Суматра, където мнозинството от хората са християни. Съществуват и няколко местни марки бира, а на много места се консумира и оризово вино.
