От ранното Средновековие до края на 19-ти век, Италия се състои от отделни области, всяка от които притежава свои кулинарни традиции и обичаи. Различните техники за готвене се предавали от поколение на поколение, благодарение на което са допринесли за разнообразието на италианската кухня. Важна роля за това играят и съседните страни, включително Франция, Австрия и вече бивша Югославия.
Италия се променя в много отношения, когато икономиката й процъфтява след Втората световна война. През това време земеделието се модернизира и са въведени редица нови технологии, свързани с него. В този период различните кулинарни практики от отделните региони на страната започват да се комбинират, тъй като хората започват да мигрират от по-малките селища към по-големите. Много италианци от юга се насочват към северната част на страната, където въвеждат така популярната днес пица, която е станала кулинарна емблема на Италия. И до днес обаче всяка местност се гордее с регионалните стилове на готвене и се опитва да ги съхрани в стария им вид.
Въпреки че италианците са известни по света с пицата, пастата и доматения сос, в националната кухня могат да се различат храни от няколко региона. На север като мазнина обикновено се използва маслото, в централните части – свинската сланина, докато на юг предпочитат зехтина.
Оризът, кашата от царевично брашно и тестените изделия, са в основата на южноиталианската кухня. През последните десетилетия на XX век пастата и пицата, които се зараждат в южните региони, стават особено популярни и в северната част на Италия и днес са национална емблема.
В Северна Италия пастата се яде с бял сос със сирена, докато на юг тя се поднася с доматен сос.
Италианците са известни и с множеството подправки, които използват. Най-популярни са риганът, босилекът, мащерката, магданозът, розмаринът и градинският чай. Сиренето също играе важна роля в местната кухня. В страната се правят повече от 400 вида сирена, а пармезанът, моцарелата и асиагото са станали известни в цял свят. Шунката и прошутото също са емблематични за Италия.
Всяко населено място в страната празнува деня на свой собствен светец, като организира специален фестивал с фойерверки, пир и танци. По традиция на такива празници се приготвя печено прасенце. За Великден в цяла Италия се пече агне, което се сервира с печен артишок.
Най-популярният италиански десерт, който също е станал емблематичен за страната, е тирамису. За повечето празници се прави специален кекс, наречен panet-tone (панетоне). Той е и един от най-разпространените десерти в страната. Във всеки регион рецептата е различна, тъй като се включват местни съставки. Други торти, наподобяващи кейк, се пълнят със стафиди, фурми, смокини, бадеми, кедрови ядки, портокалова кора, ром и канела.
Обикновено те се пекат две или три седмици преди Коледа, защото за достигането на най-добър вкус се изисква да престоят известно време. В района на Тирол, Северна Италия, на особена популярност се радва щруделът. На юг за приготвянето на десерти се използва зехтин, вместо масло, много яйца, захаросани плодове и мед. Много обичани са т.нар. struffoli, пържени кубчета яйчен сладкиш, покрити с мед, които накрая се поръсват с цветна захар. Те са специалитет в Неапол.
По принцип италианците се хранят три пъти на ден. Възрастните ядат лека закуска (la prima colazione), и често спират на път за работа в някое кафене, за да си купят лате и капучино, някоя тестена закуска или торта.
Обядът и вечерята не се различават особено в кулинарен смисъл, тъй като ястията са подобни. Състоят се от студено мезе, паста или ризото (в зависимост от региона), основно ястие от месо или риба, салата, сирене и плодове. Все пак обядът е смятан за основното ястие за деня и повечето италианци се хранят между 12 и 14 ч.
Независимо дали се хранят у дома или в ресторант, италианците обръщат голямо внимание на храната. Те предпочитат да комбинират ястията с вино и разговори с приятели. Дори на децата често им е позволявано да пият по малко вино.
В южната част на Италия, където хората си взимат по-дълга почивка в най-горещата част на деня, вечерята се сервира по-късно, отколкото в северните райони.
Между трите основни хранения италианците хапват още два пъти, но по малко и консумират доста по-леки храни. За тези моменти предпочитани са брускетите (дълъг хляб, нарязан на филийки и гарниран с подправки), фокача (плоско хлебче) и кростини (пържени филийки).
Основна характеристика на италианската кухня е нейната изключителна простота. Повечето ястия се правят само с четири до осем съставки. Готвачите залагат преди всичко на тяхното качество, отколкото на сложната подготовка. Рецептите често се предават от поколение на поколение, а не от професионалните готвачи, което прави ястията подходящи за приготвяне у дома.
