Предпочитани в традиционната казахска кухня са овчето и конското месо, както и млечните продукти. От стотици години казахите са животновъди, които отглеждат вид овце със силно изразени задни бутове, камили и коне. Тези животни им осигуряват храна, дрехи и транспорт. Начините на готвене и основната част от продуктите са силно съобразени с номадския начин на живот на населението. По тази причина, повечето кулинарни техники са насочени към съхраняването на храната. Широко застъпено е сушенето и осоляването на месото, а млякото се предпочита под формата на йогурт, понеже така може по-лесно и по-дълго да се съхранява.
Месото винаги е било основна съставка в казахската кухня, като предпочитания начин за приготвянето му е варенето. Конското и овчето са най-разпространените меса, като обикновено се варят и се сервират на големи късове. Казахите полагат специални грижи за конете, които възнамеряват да заколят – отделят ги от останалите и ги хранят толкова много, че те надебеляват до такава степен, че им е трудно да се движат.
Най-популярното казахско ястие е besbarmak. То се приготвя от конско или овче месо и е наричано още "пет пръста" - заради начина, по който се яде. Домакинът отрязва парчета от свареното месо и ги сервира на гостите според тяхната важност. Обикновено besbermak се яде със сварена паста и бульон, нарeчен shorpa, и се сервира в казахските купички (keze).
Други популярни месни специалитети са kazy (колбас от конско месо), shuzhuk (конска наденица), kuyrdak (ястие, приготвено от печени конски, телешки или овчи карантии, нарязани на кубчета и сервирани с лук и чушки) и различни конски деликатеси.
Много разпространено ястие е Palaw, което се приготвя от запържено с моркови и лук или чесън месо и след това сготвено с ориз.
Shyrtyldak представлява стопена в голяма купа мас, към която се добавя захар и се яде, като в нея се топи хляб.
Kylmai е колбас, подобен на кървавица, който се приготвя през есента и зимата, като в черво се натъпкват кайма, мазнина, кръв, чесън сол и пипер.
Zhauburek, познат и като kabob, е популярен най-вече сред ловците и пътешествениците и представлява малки парченца месо, изпечени на огън. Ulpershek е ястие приготвено от сърце, аорта и мазнина от кон, сготвени в голям съд и често се споделя между етърви, като знак на единност.
Mypalau се прави от овчи мозък, който се поставя в дървена купа, прибавя се костен мозък, малко месо, солен бульон от мас и чесън. Това ястие често се сервира на почетни гости.
Zhal е парче пушена сланина от врата на коня, която се поднася само на специални и много уважавани гости.
Kuiryk-bauyr е ястие, което се сервира за роднините на сватби. Представлява нарязано на тънки филийки сварено месо с йогурт и солен бульон.
Друга основна съставка в казахската кухня са млечните продукти. Те включват: Sut (сварено мляко), Kalmak (сметана), Sary mai (масло, често приготвяно в кожена торба), Irimzhik (сирене приготвено от сварено мляко и сметана), Suzbe и Katyk (приготвят се от цедено кисело мляко), Shubat и Kumys (ферментирало камилско и магарешко мляко, които са считани за особено полезни за здравето).
Внасянето на брашното в Казахстан води до появата на храни като baursak, shelpek, manti, tandyr-nan и др.
Baursak са пържени тестени топки, а shelpek – плоски питки, приготвени по подобен начин. Manti е много популярно казахско ястие от подправена с черен пипер агнешка или телешка кайма в тесто. Manti се приготвят на пара и се сервират със заливка от масло, сметана или лучен сос. Tandyr-nan е вид традиционен хляб приготвен в пещ, популярен е в градовете по Пътя на коприната. Kuimak, kattama и oima са плоски, пухкави кейкове изпържени в олио и покрити със сметана.
Традиционните напитки са ферментирали млека (магарешко, камилско, краве и овче). Те обикновено се пият с основното ястие, но магарешкото мляко понякога се пие след хранене, а след него се пие чай. Черният чай се появява от Китай по времето, когато е "прокаран" Пътя на коприната и обикновено се пие заедно със сладки след ядене.
Като допълнение към традиционните номадски практики, много други народи и етнически групи също са оставили своят отпечатък при формирането на казахската кухня. Това включва руснаци, татари, украинци, узбеки, германци, уйгури, корейци и др. Така, в последните години към традиционните за Казахстан месо и млечни продукти, са се присъединили и зеленчуци, риба и морски дарове, печива и сладкиши.
Консумацията на алкохол е доста висока и сериозното напиване е национална черта. Въпреки че има тенденция към намаляване на количеството употребен алкохол, промяната на начина на живот води до повишаване на количествата алкохол употребявани от жените и младежите. Броят на хората преминаващи през лечение от алкохолизъм е достигнал рекордни нива, но правителството все още смята това за маловажен проблем.
В номадската кухня оборудването е сведено до минимум, понеже трябва да се пренася от място на място, следвайки пасящите стада. Съответно не може да се разчита и на екстри като електричество или течаща вода. Железният казан е най-необходимият домакински съд. Той се използва за приготвяне на пилафи, супи, а дори и на хляб – ако е плитък може да се обърне и на дъното му да се изпекат питки. Различни части от овцете и козите се използват за съхраняване на мляко или правене на сирене.
Когато се посрещат гости, домакинът лично разрязва и поднася месото, като най-хубавите парчета се дават на най-уважаваните гости. Понякога най-важният гост получава сготвена глава от овен, която ритуално обикаля по масата. Според казахските традиции, на госта винаги се засвидетелства уважение и специално посрещане.
Обикновено казахите ядат на ниска масичка, наречена dastarkhan. Освен това спазват традицията, когато е възможно, ястията да се поднасят в хубави съдове. Кумис се сервира в широки купи, украсени със сребро или в изрисувани чаши, а месото често е в големи плата. Чаят се запарва в порцеланови чайници с орнаменти, а се сервира в малки чашки.
Нестандартни съставки, като сушен пъпеш и малки чревца, често са вплетени в интересни мотиви, а върху хляба с плодов сок са изрисувани флорални мотиви.
По-големи и дълбоки купи се използват за сервирането на млечни продукти, а тестото се замесва в дървени легенчета. Отделно всяко семейство има свои собствени дървени лъжици, които се пренасят в дървени кутии, увити в кече, което показва важността им в кулинарната култура в Казахстан.
