Маракуята е увивно растение, идващо от Бразилия, Парагвай, Уругвай и Северна Аржентина. Другото му име е "плод на страстта”, така го наричат в САЩ и Великобритания, а в Южна Африка е познато с името "лилава гранадила”.
"Плодът на страстта” е един от многото видове Passion Flower или Цвете на страстта, което е буквален превод на латинското име на вида – Passiflora. Това име е дадено от испански мисионери в Южна Африка, във времето, в което са се опитвали да приобщят местното население към християнството.
Отглежда се в страни с топъл климат, където плодовете на растението не са застрашени от замръзване. Освен в Латинска Америка, маракуя се отглежда още в Индия, Индонезия, Израел, Нова Зеландия.
Плодът на маракуята е овален, от жълт до тъмно лилав, когато узрее, с мека вътрешност, изпълнена с много семена. Може да се консумира и суров и като сок, който в много случаи се добавя към други сокове, за да подобри аромата.
В Австралия и Нова Зеландия маракуята се предлага в търговската мрежа прясна, консервирана, добавя се към плодови салати, включително като топинг за торта Павлова. През 1920 година в Австралия започва да се произвежда безалкохолна напитка "Passiona”с аромат на маракуя.
В Бразилия се прави вкусен мус, а семената на плода се използват често за украса на торти и сладкиши. Сладкото плодче има и леко седативно действие, понякога се използва и с тази цел. Свежият плод съдържа провитамин А бета-каротин, витамин С, фибри и желязо в големи количества.
"Плодът на страстта” съдържа голямо количество калий, което го прави евентуално средство за борба с високото кръвно налягане. Някои изследвания показват, че консумацията на кората на маракуя може да повлияе положително на астмата.
"Плодът на страстта” е национално цвете в Парагвай.
