Екзотичните храни винаги са пробуждали любопитството ми. За радост, доста от тях вече могат да се намерят и в родната пазарна мрежа. Ето малко интересни факти за няколко екзотични плодчета, които да ви подготвят за дегустация.
Дуриан са род тропически плодове, разпространени основно в Югоизточна Азия. Плодовете им са големи и бодливи отвън, имат високо съдържание на минерали и хранителни вещества. Имат един недостатък и той е острата миризма. Поради този факт, плодовете са забранени за пренасяне в самолет, автобус и градски трнспорт в някои азиатски страни.
Големината на плода може да достигне до 4 килограма, а височината на дървото до 40 метра. Листата на дървото са вечнозелени, а формата им варира от продълговата до кръгла, цветът на месестата част е от жълт до червен, в зависимост от вида на дървото. От трийсет вида, девет са идентифицирани като годни за консумация. Дуриан се определя като строго тропическо дърво и спира да расте, когато температурата падне под 22 С. Намира място и в кулинарията. Използва се за ароматизиране на някои видове сладки, биксвити и сладолед в Азия. Ориз, приготвен на пара, се сервира с кокосово мляко и зрели плодове от дуриан.
Рамбутан расте в Тайланд, Виетнам, Малайзия и други места от Югоизточна Азия. Името му идва от индонезийската дума "рамбутан", което означава "космат". Това е така, защото плодът отвън е космат и червен, с малки зеленикави реснички. Това е един от най–известните плодове в Югоизточна Азия, отглежда се в градини с търговска цел. Най–големият производител на рамбутан е Тайланд. Обикновено се продава пресен, но може да се направи и на конфитюр или да се консервира. Расте добре на 22–30 С, чувствителен е към температура под 10 С.
Саподила е вечнозелено дърво, което по време на испанската колонизация е пренесено в Тайланд, Филипините, Малайзия, Индонезия. Достига височина от 30 метра. Но култивираните екземпляри не преминават повече от 15 метра. Листата са зелени и лъскави, цветовете са бели, а плодът е голям, има няколко семки и леко наподобява пъпеш. Вътрешността варира от бледожълто до земнокафяво. Текстурата е зърнеста, наподобява добре узряла круша. Плодът е изключително сладък. Дървото може да оцелее само на топло, разбира се.
Гуава е родом от Мексико, но подобно на саподилата, се пренася в тропиците и субтропиците в Африка, Южна и Югоизточна Азия и най–същественото й отглеждане сега е там. Плодовете на гуава обикновено са овални, кръгли и размерите им са около 4 до 12 сантиметра. Кожата е груба, а вкусът често е горчив. Вътрешността е мека и сладка. Гуава има аромат, подобен на лимоновата кора, но не толкова наситен. Вкусът на гуава може да е сладък като круша или леко тръпчив като ягода, в зависимост от вида и стадия на зреене. В Хавай например, гуава се яде със соев сос и оцет. Понякога се добавя щипка захар и черен пипер и плодчетата, нарязани на кубчета, се добавят в соса. В Мексико е популярна като напитка. У нас може да се срещне под формата на леко газирана вода с лек плодов вкус, комбинация от ягода и гуава.
Джакфрут – смята се, че този плод е изиграл важна роля в агрокултурата на индианците, а родината му е Югоизточна Азия. Джакфрут е известен с интересния си аромат. Вътрешността е влакнеста. Вкусът е близък до този на банана. Разбира се, има различни видове джакфрут. В Шри Ланка например, се използва в ястия с къри, като заместител на месо.
