"Единният сборник рецепти за заведенията за обществено хранене е основен нормативен документ за производството, отчетността, контрола и обучението на кадрите за всички ведомства и предприятия с дейност обществено хранене." София, 1978 г.
Не знам дали помните огромната тъмно червена книга с кожена корица и гръмко заглавие "Единен сборник рецепти за заведенията за обществено хранене", която е била настолна за всеки един ресторант по комунистическо време.
Независимо дали в София, Пловдив, Варна или някое затънтено планинско село. Но благодарение на тази велика творба на кулинарната мисъл, в България наистина е имало стандарт както в качеството на храната, така и в обслужването.
Спонсориран от вече несъществуващото Министерство на вътрешната търговия и услугите, рецептурникът е събрал в себе си стотици рецепти и указания. Благодарение на него, всеки клиент на заведение, без оглед на местоположението му, е бил сигурен, че свинската пържола ще бъде с еднакъв грамаж и качество.
Няма нужда да споменавам, че днес, освен с грамажа, ресторантьорите могат да послъгват и със самото месо, чийто произход би могъл да бъде абсолютно неизвестен.
Разгръщайте сборника с рецепти, днешният българин с рождена дата по време или след падането на оня режим, би останал впечатлен от разнообразието на соц кухнята. Освен типично българските ястия, в сборника могат да се открият и няколко интернационални рецепти. Като тези за коктейлите Мохито и Блъди Мери, които ние, децата на модерното време, по никакъв начин не асоциираме със социализма.
Много приятно впечатление прави секцията, озаглавена "Избрани рецепти от старата българска кухня". В нея откриваме чудесните рецепти за праз с булгур, рибник по домашному, бут по овчарски, тракийски сарми и много, много други. Все манджи, които липсват в редовните менюта на днешните ресторанти.
Ако оставим рецептите настрана, няма как да не забележим цитата от Тодор Живков, който меланхолично и малко насмешливо е надвиснал над предговора:
"Подобряването и всестранното развитие на общественото хранене с оглед в перспектива всички граждани на нашата страна да получават готова евтина и питателна храна изпъква сега като важна държавна, партийна и профсъюзна задача, която има не само практическо, но и политическо значение."
Амин! Знаели са тогавашните управници простата истина, че вкусната и евтина храна е най-краткият път до щастието на българския народ.
Иначе, ако случайно някой от семейството ви е запазил този рецептурник, който безпощадно е бил изхвърлен след падането на режима, горещо ви съветвам да продължите да го пазите!
И да го подарите на било кой собственик на заведение, където и да било в България. Има какво да научат (или да си припомнят) днешните съдържатели на ресторанти, без да целя да обидя някого.
Може би просто ми се иска, когато реша да вечерям навън и в менюто си харесам салатата Х с посочен грамаж от 500 грама, да получа точно 500 грама.
Какво друго е менюто, ако не един своеобразен договор между ресторанта и клиента?
