Северна Африка се простира в района около Средиземно море и обхваща Алжир, Египет, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис. Това е регион, белязан от много географски, политически, социални, икономически и културни различия, съответно кухнята отразява всички тези различия.
През вековете оттук са минавали търговци, пътешественици, нашественици, емигранти, имигранти и всички те са повлияли при формирането на местните кулинарни традиции.
Още през I век от н.е. финикийците донасят различните видове колбаси, а картагенците – пшеницата и грисът, който берберите превръщат в кускус.
След 7-ми век арабите донасят различни подправки (шафран, индийско орехче, канела, джинджифил и карамфил), които обогатяват кулинарната култура на региона. Османските турци донасят сладкиши и други печива, а от Новия свят в Северна Африка се появяват картофи, домати, тиквички и люти чушки.
Повечето от северноафриканските страни имат някои сходни ястия, понякога почти еднакви, но с различни имена (мароканската tagnia и тунизийската coucha са по същество еднакви – яхния с месо, приготвена в гърне и печена цяла нощ в обществена фурна).
Обратният случай е този, в които две абсолютно различни ястия са с едно и също име в различните държави. Например tajine е яхния, приготвена на слаб огън в Мароко и подобно на омлет ястие в Тунис.
Има и значителни различия в стила на приготвяне на ястията, от изтънчената и ароматна мароканска кухня, през лютите тунизийски блюда, до простите ястия в кухните на Египет и Алжир.
Припомнете си и кухнята на Южна Африка (регион)
