Френската кухня има древни корени и в настоящето се смята за една от най-изисканите в света.
През Средновековието в аристократичните среди често са били организирани банкети, на които са били приготвяни голям брой ястия, сервирани едновременно. Основно това са били печени меса с доста мазни и пикантни сосове, горчици. Храненията са завършвали с бонбони, вино с подправки и сирене.
В края на 17-ти и началото на 18-ти век се появява т.нар. висша кухня. За неин основател се смята прочутият тогава френски готвач La Varenne, който е автор и на първата готварска книга. Така започва една промяна в стила на готвене и по-специално използването на по-различни техники с цел приготвяне на по-леки ястия. Характерно за кухнята до тогава е, че е действала т.нар. гилдийна система и готвачите са били строго профилирана.
В началото на 19 век има френската кухня има период на бурно развитие по време на който се слага край на гилдийната система. По същото време се появяват суфлетата и по-леки сосове и кухнята като цяло става по-изтънчена. Към средата на века се налага сервирането на блюдата поотделно.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век кухнята се модернизира и т.нар. висша кухня се превръща в национална. Оформя се и съвременната структура на храненето.
В средата на 20-ти век във Франция се появява терминът "нова кухня". Новите тенденции са за намаляване на времето за приготвяне на рибата, морските дарове, телешкото, дивече и зеленчуците с цел да се запази естественият им вкус. Гъстите брашнени сосове и силните и тежки маринати са заменени от пресни подправки, лимонов сок, масло и оцет.
Според французите за всяка храна съществува подходящо вино. По време на хранене основното ястие се предхожда от лека алкохолна напитка (аперитив), а след него се пие малко по-силен алкохол (дижестив).
