Стилът "Чикаго" включва три вида пици, разработени в, както името подсказва, небезизвестния американски град Чикаго. Това са именно "дълбоката пица", "пълнената пица" и "тънката пица".
Разликата между чикагската пица и обикновената е, че в допълнение към бялото брашно, тестото може да съдържа грис или хранителен оцветител, давайки на кората отчетливо жълтеникав тон.
Пълнежът на пицата задължително трябва да има два елемента – сирене и домати. Хубаво е, след като се разточи кората, да се поръси с накъсана моцарела. След това могат да се добавят и продукти по желание – гъби, шунка, лук, чушки и какво ли още не. А за финал – много нарязани пресни домати или такива от консерва.
С какво е по-различна "дълбоката пица"?
Характерна черта на основния вид пица, наричана още "дълбока пица", е дебелата кора, която може да стигне и до завидните 7 см по края. Т.е., кората става малко по-висока от плънката в средата, в която най-често има голямо количество сирене и домати.
Тестото се притиска върху стените на съда, образувайки купа, в която да сложим много дебел слой гарнитура. Дълбоката пица се пече в кръгла и стоманена тава. Тя трябва да бъде и силно намазнена, за да може ястието да се отстрани лесно.
Ако се чудите обаче откъде идва този вид пица, ще ви кажем, че няма как да се знае със сигурност. И все пак има няколко предположения, които ни дават някаква представа. Според културния историк на Чикаго Тим Самюелсън, документацията, с която се разполага, не е никак достатъчна.
В различни документи обаче често се споменава името на пицария "Уно", отворила врати през 1943 година, чиито собственик е Ике Сюъл. Твърди се, че главният-готвач в пицарията – Руди Маланти, е изобретил рецептата за дълбоката пица.
Дълбока пица
Източник: Уикипедия
Еволюция към "пълнената пица"
До средата на 1970 г. две чикагски вериги – пицария "Нанси", основана от Роко Палесе, и пицария "Джордано", управлявана от братя Ефрен и Йосиф Болио, започват да експериментират с рецептата за дълбока пица.
Тогава те създават пълнената пица, която всъщност е базирана на рецептата за Великденски пай на майката на Палесе.
Пълнените пици често са дори и по-дълбоки, отколкото "дълбоките". Те се приготвят по идентичен начин – с дебело тесто, дебела плънка, но новото тук е, че отгоре се слага още един слой тесто. Така кората става още по-дебела.
Преди печене на пълнената пица, се правят дупки в горната част на тестото, за да може въздухът да влезе по-добре и да се изпече хубаво плънката. Освен това, така парата ще има откъде да излиза и пицата няма да "избухне".
Обикновено, но не винаги, доматеният сос се слага най-отгоре на пицата, дори върху тестото. Това обаче е практика, която може и да не се прилага.
Обратно към корените и "тънката пица"
Чикагския стил пица не се ограничава само до дълбокия и пълнения вид. В него влиза и традиционната пица с тънка кора и тънък пълнеж. Този стил е повлиян от т.нар. нюйоркски стил. Него го знаем чудесно, защото често сме гледали по филмите онези пици, които се огъват при хващане. Това е така, защото те са наистина тънки. Ако не се придържат, буквално се стичат.
Вижте и нашето предложение за дълбока чикагска пица.
Тънка пица
Източник: Уикипедия
Тънка пица
Източник: Уикипедия
