Бялата захар плътно присъства в живота на всеки човек.
Въпреки че напоследък се появяват все повече нейни алтернативи, тя продължава да "управлява" голям процент от човешките копнежи и желания на кулинарна тематика.
Захарта, освен това, е както интересно "четиво", така и любопитна тема за изследване.
Винаги има какво да се научи за нея. A ако вече сте запознати с някой или всички от фактите по-долу... Е, повторението е майка на знанието!
И така...
* Средният американец поглъща средно по 28 килограма и ½ захар годишно. Към това внушително число трябва да прибавим и почти 12-те килограма захарни изделия, които минават през средностатистическия отвъдатлантически стомах. Отговорен за последните е... Хелоуин.
* Захарта може да предизвика бръчки заради процеса, наречен гликиране. При него излишната кръвна захар се свързва с колагена в кожата, като я прави по-малко еластична. Как да победите тази нейна способност? Като просто намалите консумацията на захар!
* Хората в Индия кристализират захарната тръстика поне от 2000 години. Когато Александър Велики & Co пристигат там, те буквално биват изумени от производството на мед без наличието на пчели! Поне така твърди историята.
* През 1747 година немският химик Андреас Марграф открива, че захарта в захарното цвекло е идентична на тази в захарната тръстика. През 1802 година започва първото рафиниране на захарна тръстика. Каква е печалбата на всички модерни производители на захар и захарни изделия от тогава досега, не е ясна. Знае се обаче, че повече от 8,4 милиона тона захар в САЩ идва именно от захарната тръстика.
* Можете ли да си представите поглъщането на 16 бучки захар наведнъж? Дори и да не сте си въобразявали подобно нещо, сте го правили несъзнателно. Всеки път, когато сте изпивали половин литър Coca-Cola.
* Изкуствените заместители на захарта – захарин и аспартам – са открити случайно в лабораторни условия. Лаборантите извършвали изследвания, които нямали нищо общо със сладката страна на живота, но малко количество случайно попаднало върху устните им. Останалото е история.
* След като прочетохте това, вероятно се питате кой нормален човек, било то и учен, набутва изследваните субстанции в устата си. (Вярно е, че повечето учени са, малко или много, откачени, но все пак...).
Точният отговор на този въпрос е "откривателите" на сукралозата, позната и под наименованието спленда (Splenda). На един от асистентите думата "тествай" (на англ. test) му се причула като "опитай" (taste).
* Захарите са молекули на въглерода, водорода и кислорода. Най-простите включват глюкоза, фруктоза и галактоза. Трапезната бяла захар е кристализирана сукроза (захароза), синтез на една молекула фруктоза и една молекула глюкоза.
* Няма как да им избягате: захарите са основи на въглехидратите, или най-многобройните органични молекули във всичко живо. Не вярвате?
Захарната молекула гликолалдехид дори е открита в междузвездния газ в близост до центъра на Млечния път. Гликолалдехидът участва във формирането на монозахарида рибоза, който е основата за образуването на РНК и ДНК. Простата логика води до извода, че гликолалдехидът може да се окаже един от виновниците за живота на Земята.
Същият този облак в сърцето на Млечния път съдържа и етиленгликол, най-простият представител на поливалентните алкохоли и главната съставка на антифриза. Или сложните захари се синтезират някъде измежду звездите, или в края на Вселената има крайпътно заведение!
* Ако искате да проверите какво се случва там, като си организирате транспорт до Млечния път, можете да пробвате следното – да изгорите малко сукроза с една доза царевичен сироп и селитра, за да получите "аматьорско" ракетно гориво. Все пак, съветваме ви да не пробвате това у дома.
Но пък сега си обясняваме защо производителите избират космически имена за изделията си – Mars, Milky Way...
